ОПОМНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПО̀МНЯМ, ‑яш, несв.; опо̀мня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя някой да дойде на себе си, да се съвземе, като го извеждам от състояние на унес, замаяност; свестявам. — Стои той [Стаменков] дълго тъй над синовния гроб, по-безмълвен и от студената черна пръст.. И когато момиченцата — изплакани, отмаляли — го хванат за вкоченелите ръце, той болезнено поклатва глава.. Нежните детски ръчички опомнят вцепенения баща и го потеглят пак назад, под натежалото бреме на живота. А. Страшимиров, А, 132. И едвам се поокопитиш, едвам ти се избистрят сънищата.. и първото нещо, което вече те опомня — това е пронизителният писък на локомотива. Й. Йовков, Разк. III, 196. Тя беше уморена преко мярка, навярно виеше ѝ се свят и очите ѝ се премрежваха. Но тласъкът от първия завой на каруцата я опомни, а може би не беше и само тласъкът. Г. Райчев, Избр. съч. II, 67. — Ти задряма, како Велико! — опомни я Куна, като я побутна леко. К. Петканов, МЗК, 179. Скочи разтреперан, но едва пристъпил към децата, болката в крака го опомни. Никакво училище .. Просто е заспал на пейката. А. Наковски, БС, 51.
2. Въздействам на някого да осъзнае грешките си, да стане разумен; вразумявам. Твоят дом, .. черквите, училищата. Това нещо може за един ден да се събори, но после колко години ще трябва пак да се изгради — опита се той да я опомни. В. Геновска, СГ, 484. — Не разбирам на кого ще попречи, ако аз до края остана на работа в бригадата? — попита Чавдар.. Марин Костов отдавна започна да губи спокойствието си.. — В този твой колектив има един инвалид... — Марине... — обади се жена му, за да го опомни. В. Барух, С, 1972, кн. 9, 129-130. опомням се, опомня се страд.
ОПО̀МНЯМ СЕ несв.; опо̀мня се св., непрех. 1. Излизам от безсъзнание, обикн. след силен припадък, причинен от внезапен удар, от силна физическа травма; свестявам се, съвземам се. Ала отведнъж нему [на Момчил] се стори, че земята под него се мръдна .. Някой го издигна високо във въздуха, а после с все сила го удари в земята. Когато се опомни, лежеше на гръб, а наоколо цареше тишина. Ст. Загорчинов, ДП, 487. При едно сблъскване с ромейските граничари неочакван удар на хвърлен срещу му боздуган го зашемети и събори от коня. Преди още да се опомни, враговете го пипнаха в плен. О. Василев, ЗЗ, 95. Подигнаха падналата. Плеснаха я веднъж-дваж по дланите, по бузите. Домна се беше вече опомнила. Б. Болгар, Б, 34. Те видяха, че нещо лошо става с хаджията и го прихванаха за рамената. Но хаджи Стилян се опомни, тръсна леко главата си.. и като се изправи блед като платно, каза... П. Константинов, ПИГ, 91. // Идвам на себе си, в будно състояние след сън; събуждам се. Сепна се, отвори очи и разтърси натежалата си глава.. Опомни се, стана права. К. Петканов, БД, 106. Андрей се събуди, едвам се опомни, облече се бързо, по стълбите слезе, където го чакаше ранна закуска. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30.
2. Идвам в нормалното си душевно състояние след първоначално смущение, уплаха, вцепенение или зашеметяване, обикн. след някакво премеждие; окопитвам се, съвземам се. — Едва успях да отскоча от лодката, когато тя се блъсна в скалата. Как сварих да се заловя за една издатина и да се изкатеря горе — не знам. Когато се опомних, бурята беше утихнала. П. Бобев, ГЮМ, 82. — Стой, не мърдай! — чух гласа на Колчо Терзията.. Докато се опомня, той ме сграбчи с едната си ръка, а с другата бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха. Г. Белев, ПЕМ, 62. Някакъв камък тупна в краката ми, докато да се опомня, друг изфуча. Ил. Волен, МДС, 26.
3. Излизам от състояние на обхванала ме моментна унесеност, замаяност, умисленост, самовглъбеност; сещам се, досещам се, усещам се, сепвам се, отърсвам се. Много утрини ставаше рано и по дългогодишен навик тръгваше да буди хората си, но се опомняше и се връщаше назад, засрамен и унизен. И. Петров, НЛ, 165. За миг тя изпита желание да разкаже на тоя случаен чо‑
век всичко, което преживя тая вечер.. Но после се опомни, стисна устни и не отговори. М. Грубешлиева, ПИУ, 194. Богдан не участвуваше в разговора,.. мислеше за семейството си.. Изведнаж се опомни, досети се, че мислеше за празни неща. К. Петканов, Х, 206-207. Дълго гледахме на изток, докато не затихна и последният едва доловим шум на самолетните мотори... Тогава се опомнихме и се втурнахме към спуснатия багаж. Ж. Колев и др., ЧБП, 105. Колко неща станаха с него откак бе видял Елена! Колко се бе променил! .. С такава сила проникна в сърцето му тая успокоителна и сладка мисъл, че Момчил се стресна от своя унес и се опомни. Ст. Загорчинов, ДП, 417.
4. Ставам отново трезвен, идвам на себе си след напиване; отрезнявам, изтрезнявам. — Много пихме! — промълви той [Дако] гласно, — не трябваше да пия толкова, замаян съм... Бонка... И щом стигна до Бонка, той се опомни съвсем. Тури шапката си на глава, избърса и оправи очилата. Г. Райчев, ЗК, 28.
5. Осъзнавам грешките, заблудите си и ставам разумен; вразумявам се. Честолюбието прилича на малка искра, която трябва навреме да угасим. То ни кара да повтаряме грешките си.. А когато се опомним, разбираме колко късно е вече, колко трудно се поправя сторената грешка. Цв. Ангелов, ЧД, 207-208. — Да, братя и сестри, стреснете се, опомнете се и вдигнете очи към всеблагия Бог... Но побързайте, не отлагайте! Защото броят на тия, които ще бъдат спасени, е строго определен. Ал. Бабек, МЕ, 244. — На кого ще отмъстите? Пак на себе си. Те, враговете народни, ще избягат с парите си, а вие ще останете да плащате техните грехове. Още не е късно, опомнете се! К. Петканов, МЗК, 265. — Господин Янков, предайте властта на законните ѝ представители час по-скоро и сложете край на тая глупост.. Опомнете се, докато е време! Ем. Станев, ИК III и IV, 449-450. Не обеща ли да бъдеш честна и порядъчна жена? Аз премълчах. Повярвах, че може да стане чудо. Повярвах, че ще се опомниш поне заради детето! М. Грубешлиева, ПП, 286.