ОПО̀ПВАМ

ОПО̀ПВАМ, ‑аш, несв.; опо̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Ръкополагам някого за поп, за свещеник; запопвам. Отдавна небръсната брада бе оплела.. неговото отслабнало и бледо лице. Тя придаваше на това лице.. изтънчен израз, какъвто имат лицата на някои монаси и на млади, току-що опопени свещеници. Ем. Станев, ИК I и II, 443. опопвам се, опопя се страд.

ОПО̀ПВАМ СЕ несв.; опо̀пя се св., непрех. Разг. Ставам поп, свещеник; запопвам се. Той [поп Аркадий] измикярствуваше в Света гора. Набързо се опопи, защото поп Петър от Белчевци.. тръгна с войската българска. В. Караманчев, ЧЗ, 16. Той се опопил още на младини.

2. Диал. Нареждам се, уреждам се (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква