ОПОРА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПО̀РА ж. 1. Място или предмет, където може да застане или да се закрепи, да се залови, да се подпре някой или нещо; подпора. Тръгнаха след него, като търсеха опората на някоя стена или перило, за да не се свлекат от кораба. Н. Антонов, ВОМ, 65. Разперените ръце [на стареца] потърсиха безпомощни опора и изведнъж цялото му тяло се строполи с лицето напред. Вл. Полянов, ПП, 135. Но в поведението на непознатия нямаше нищо заплашително: пушката му служеше повече за опора, отколкото за заплаха, види се, единият му крак беше нещо повреден. К. Георгиев, ВБ, 86. Докато се свличаше надолу, [Марина] трескаво търсеше опора. Успя да се залови за един покрит от снега пън. Д. Фучеджиев, Р, 246.
2. Спец. Част от съоръжение, която носи на себе си тежестта на други части или им служи за основа; подпора. Те сложиха и първите тухли на временните огради, сплетоха арматурата на пилотите за първите опори, монтираха крановете. С. Северняк, ОНК, 30-31. Жълтите талази на пороя се пенеха около разрушените опори на моста и с глух тътнеж влачеха камъни и дървета. Д. Димов, ОД, 87. През дупката се влизаше в скривалището между къщата и стената на сайванта, която бе така изградена, че оставяше впечатление, че е долепена до самата стена на къщата и служи само за опора на покрива. М. Гръбчева, ВИН, 381.
3. Прен. Твърдина, укрепено място, укрепление. Връх в дързостта на видинския ага [Пазвантоглу] било нападението над Никополската крепост — една от най-важните за Портата опори отвъд Балкана. В. Мутафчиева, КВ, 150. Градовете и крепостите били опора на римското владичество в чуждите земи. Ист. V кл, 1980, 269.
4. Прен. Морална или материална поддръжка, помощ, на която се уповава, разчита човек; подкрепа, упование. Той поемаше подир приятеля си, за да го пази от беди и самота; и при Иван, и с Иван Атанас пак щеше да бъде онова, което е бил при челядта си — нечия помощ, нечия опора. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 277. — Слаба е без опора жената, Лозане. Мъжът е за нея опора и лице, и чест, и крило орлово е за нея. Д. Талев, И, 626. Но общо взето, след семейството, родът бе най-здравата нравствена опора на човека. Ив. Хаджийски, БДНН II, 30. Като гледаше как сега всичко се руши и разпилява в бедната ни хижа, ставаше ѝ още по-мъчно. Очевидно сигурната мъжка ръка, опората на дома беше изчезнала. К. Калчев, ПИЖ, 27. — Мамо, искам да си бодра, твърда, защото само ти ми си опората в живота. К. Петканов, В, 232. Деян: — Ще минеш като гостенка в двореца / край дворцовата стража, / но знай, че е опасно, ако те открият. / Теодора: — Бъди ми брат, бъди ми ти закрилник, / опората във този свят бъди ми, / и заведи ме! М. Петканова, ЦТ, 78.
5. Прен. Сила, която поддържа някого или нещо, като съдейства за неговото укрепване, утвърждаване; подкрепа, съдействие. Самата войска — "вярната" на царя войска — и тя тук-там престава вече да бъде неговата надеждна опора, цели полкове се тъкмят да въстанат. Г. Георгиев, Избр. пр, 347. Батенберг изведнъж осъзна, че ще трябва да воюва. Да воюва, изоставен от Русия и без подкрепата на Австрия .. А, от друга страна, Турция... Врагове от всички страни и никаква опора. В. Геновска, СГ, 355. Старите опори на селското стопанство, опори, действително изтраяли в течение на векове, с необикновена бързина се сломиха. Г. Бакалов, Избр. пр, 554. Сдруже‑
ни, балкански държавици ще могат да дадат отпор на всяко посегателство върху тях. Свободата и съгласието са опора. БД, 1909, бр. 1, 1. Всяка нация има три опори на своята духовна мощ, те са: вярата, училището и материалната сила. БД, 1909, бр. 18, 1.
◊ Лицева опора. Спорт. Изходно положение за гимнастическо упражнение, при което тялото е изпънато с лице към пода или земята, като се опира на изпънатите ръце и на пръстите на краката. Силно разгневен, този път фелдфебелът викна не, а кресна: — Всички за лицева опора! Почни! А. Станоев, П, 28.