ОПОРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПО̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Който се отнася до опора или служи за опора (в 1 знач.), който придава устойчивост на нещо. Най-изправеното положение на работната дъска служи.. за четене. В последния случай дъската трябва да бъде снабдена в долната си част с опорен ръб, за да не се изхлузва книгата. НТМ, 1966, кн. 211-212, 107. Своеобразна е и архитектурата на тези нови къщи без тежест. Строителите не се грижат за устойчивостта им, за широки опорни площи и здрави основи. К, 1963, кн. 2, 11. Характерно е, че от царевичното стъбло израстват надземни добавни корени. Те увеличават устойчивостта на растението срещу вятъра и затова се наричат опорни. Бтн V и VI кл (превод), 129. Бурята блъскаше с такава стръв и сила, че с мъка се държех на краката си, като турих в движение и опорната сила на яка габрова гега. П. Делирадев, В, 266.

◊ Опорен пункт. Воен. Укрепено съоръжение, което е участък от отбранителната позиция на войскова част, инженерно оборудване, наситено с въоръжение и приспособено за водене на кръгова отбрана; фортификационен пункт, опорна точка. Неприятелските сили, разположени в селото, достигнаха два полка. Тяхна задача бе да снабдяват вражеските опорни пунктове в околността с хора, оръжие, муниции и разни материали. Ал. Гетман, ВС, 126. Опорна точка. 1. Физ. Място, което служи за център, за изходна основа, опора при някакво действие. Законът за равновесието на лоста.. е доказан за първи път от Архимед.. Във връзка с това откритие, по думите на древногръцкия математик Пап Александрийски (..) Архимед възкликва: "Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна целия свят!" Матем., 1967, кн. 2, 4. — Архимед.. искаше да му дадат опорна точка, за да обърне Земята. И. Спасова, ЧК, (превод), 86. 2. Прен. Основен принцип, правило или изходно положение, изходно начало, възлов момент за обяснение или постигане, разрешаване на нещо; ориентир, максима. Живеем в епоха на преход, в който всички народи са въвлечени, и опорната точка, до която ще се стигне, е въжделение на всички, но никой не може да я види още сега. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 10. Той ще изтърпи тая мъка, ще я победи с това, което разбра в тая ужасна нощ, с правдата на народа, чийто Бог по иконите е страдащ.. Ето опорната точка, която му липсваше! Ем. Станев, ИК III и IV, 346. 3. Воен. Укрепено съоръжение, което е участък от отбранителната позиция на войскова част, инженерно оборудване, наситено с въоръжение и приспособено за водене на кръгова отбрана; опорен пункт, фортификационен пункт. Руменов помълча и извади из джоба си груба, саморъчна карта на града с обозначени по нея точки, колелца и кръстчета. Тази вечер трябва да се занимаем не само с тези въпроси — каза той, ‑а също така и с целесъобразността на този план за завземането на участъците, казармите и някои опорни точки. Х. Русев, ПС, 242.