ОПОРОЧАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОРОЧА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опорочавам и от опорочавам се. Общественото мнение боготвори хора и хули богове; то често възхвалява грешки, от които ние се червим, и осмива добродетели, които са наша гордост. Повярвайте ми: славата е почти тъй обидна, както и опорочаването. М. Арнаудов, Г, 198. Ние казваме, че партиите могат да жертвуват нещо от своите изострени амбиции, само за да спасят една нова система на консултация на народа от опорочаване. БД, 1909, бр. 21, 1.