ОПОРО̀ЧВАМ

ОПОРО̀ЧВАМ, ‑аш, несв. (остар.); опороча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Опорочавам. За да бъде ефектът по-голям в страната .. военните решиха да поставят революцията под опекунството на Каравеловото име. Те не се спряха ни за миг пред мисълта, че още първия момент опорочват своето дело с една фалшификация. С. Радев, ССБ II, 11. А там, дето тоя избор е обезпечен, колко много порочна практика в избора на храната опорочват хранителния режим и довеждат до едни или други усложнения в правилното хранене и са първопричината за редица болести. ПН, 1934, кн. 3, 36. опорочвам се, опороча се страд. Аргументът, че изборът се опорочва, поради малкото явили се избиратели, не издържа критика. Бълг., 1902, бр. 506, 3.

ОПОРО̀ЧВАМ СЕ несв. (остар.); опороча̀ се св., непрех. Опорочавам се.

Списък на думите по буква