ОПОРОЯ̀ВАНЕ

ОПОРОЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от опороявам и от опороявам се; ерозиране. В Родопите поне половината обработваема земя беше върху стръмни, изложени на опорояване и ерозиране терени. Н. Хайтов, П, 303. Голи са Източните Родопи. Пороите са свлекли тънкия пласт земя.. Те [младежите] превърнаха 3500 дка подлежащи на опорояване склонове, в плодородна земя. РД, 1958, бр. 338, 1. Там, където закрепващата почвена растителност липсва или е слабо развита, .. представена с храсти или малки дръвчета..

опорояването може в известни случаи да се разпространява и между дървесната растителност. Пр, 1954, кн. 1, 21. Цифрата е само приблизителна.. Защото в нея са влезли само негодните вече за обработване земи, но не и тези, които са в активен процес на опорояване и непрестанно губят живителните си сили. ЛФ, 1958, бр. 14, 3.

Списък на думите по буква