ОПОРТЮНИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПОРТЮНЍСТ м. 1. Полит. Привърженик, последовател на опортюнизма (в 1 знач.); съглашател. Такъв начин на полемизиране най-малко е насочен да даде нещо полезно на партията, но затова той е толкова от по-голяма полза за нашите опортюнисти. Г. Георгиев, Избр. пр, 147. Всяка друга планомерна социалдемократическа деятелност е невъзможна, докато съществуването на самата партия се заплашва от нахлулите в нейните редове опортюнисти. Г. Георгиев, Избр. пр, 178.

2. Книж. Безпринципен човек, който се приспособява, нагажда към променливите обстоятелства и социалните условия на момента, обикн. за извличане на някаква изгода; приспособленец, конформист. Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. Ив. Вазов, Съч. ХI, 204. Цанков се показва и упорит в догонване на поставената висока цел — българското национално и просветно дело, и гъвкав опортюнист, който спокойно мени тактиката или службата си. М. Арнаудов, БКД, 24. Дори "старите" от Букурещ, колкото и опортюнисти, едва ли биха посмяли да прибегнат до подобно унижение по повод на султанската съмнителна милост. М. Арнаудов, БКД, 153.

— Фр. opportuniste.