ОПОШЛЯ̀ВАМ

ОПОШЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опошля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. Книж. 1. Прех. Правя нещо, обикн. благородно, възвишено да стане пошло, низко, дребно, нищожно; принизявам, опорочавам. "Вместо да опошляваме идеите по банкетите чрез разни тостове, наздравици и възторжени пожелания, тръгнахме да ги приложим на дело." Р, 1927, бр. 258, 2. Но защо да фърлям и аз камък въз бедната София? Нека я оставим на покой в каловете ѝ и в дъждовете ѝ и да потичаме из природата.., която нищо не може да загрози или опошли. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 142. Аз говоря именно за планините, защото те са остали по-волни от човека, и по-недостъпни за градската му цивилизация, която като опитомява, едновременно уморява и опошлява човешкия дух. Ив. Вазов, Съч. ХV, 100. Между другото това "стихотворение" за лишен път илюстрира старата истина, че увлечението в "модерната" форма неминуемо опошлява съдържанието. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 2.

2. Непрех. Ставам низък, духовно дребен, нравствено нищожен; принизявам се, опорочавам се. Ние не само "издребняваме", ние опошляваме даже и никакви уроци от миналото не може да ни отвърнат от тая хлъзгава наклонна площад. Пряп., 1903, бр. 83, 4. опошлявам се, опошля се страд. Но пак повтарям, изпълнението трябва да бъде майсторско.. иначе се опошлява. Ив. Димов, АИДЖ, 161.

ОПОШЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; опошля̀ се св., непрех. Книж. Ставам пошъл. И Драга, и страстта му, и страданията му, и споме‑

ните му избледняха, опошлиха се, оситниха се до незабележителност пред шеметното и колосално величие на природата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 148.

— От рус. опо̀шливать.

Списък на думите по буква