ОПОЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПО̀ЩВАМ, ‑аш, несв.; опо̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Пощя изцяло много неща или всичко; изпощвам, опосквам. А те тлъят по цял ден, спят като порове, мързи ги тях си да опощят, та добичетата ли! Па се чудят защо ние получаваме повече пари. Ст. Даскалов, СЛ, 480. опощвам се, опощя се страд., възвр. и взаим. В главите на децата плъпнали въшки и все в Пековата капа влизали. Вол можел да натисне на земята, човек можел да убие, но да се опощи и да се изпа̀ри не умеел. Й. Вълчев, РЗ, 25.