ОПРАВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ПРАВ м. Диал. 1. Оправа ( в 1 знач.); оправия. А в една къща не е ли сичко в една кесия — в една да се туря и от една да се зима — нема ред и оправ в тая къща и нема тя да прокопса. Т. Влайков, Съч. II, 84. "Защо е такъв света, си думам. Кога ще настане оправ?" Т. Влайков, Съч. II, 11.

2. За здравословно състояние — оправяне, подобряване. Тя се още не можеше напълно да се поправи от раждането. Изглеждаше, наистина, че върви към оправ и че силите и здравето ѝ полека се възвръщат. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 286. — Не ми се харесва тоя крак .. Не върви към оправ. Т. Влайков, Съч. II, 231.