ОПРАВАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРАВА̀Ч, м. Остар. Човек, който оправя, поправя, изправя нещо; изправѝтел2. Който еще с цигарата в уста и при чашата ся показва, че знае за работи, които еще сам не разумява и не постига, и еще да вика и да прекаря чуждите работи, за които други много години са глава разбивали, оня е сега светки юнак.. Тяжко и горко с такива оправачи! Лет., 1869, 117.