ОПРАВДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРАВДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; оправда̀я, ‑а̀еш, мин. св. оправда̀х, св., прех. 1. Юрид. Снемам, отменям отправено към подсъдим обвинение, като го признавам за невинен въз основа на убедително приведени защитни доводи или поради липса на улики за извършено деяние; оневинявам. Противоп. осъждам. При всичките тичания на Нарзанов и адвоката.. привлякоха го заедно с други. Съдиха ги, повечето осъдиха. Нарзанов и още няколко души оправдаха. Г. Стаматов, Разк. II, 103. Един от тях [членовете на съда], подполковник Станчев, .. в приятелски разговор му каза смеешком: — Не се безпокойте, ще го оправдаем. Ако вземем да тъпчем затворите и с такива като него!... Д. Ангелов, ЖС, 146. Някой си Владиков го осъдиха, но го оправдаха, че нямало улики против него. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 88. Я ми кажи ти, ей човече.. ти, когото ний тъпчехме из участъците, когото за удоволствие осъдихме на смърт, и пак за удоволствие оправдахме, и отново пак осъдихме, защото тъй изискваше нашият интерес,.. ти какво спечели със своята упорита борба, а? Ал. Константинов, Съч. I, 209.
2. Разбирам причините, поради които някой е извършил нещо нередно и не го смятам за виновен; извинявам, прощавам. Отдавна аз съм чужда за вас, но нямах куража да ви напусна, обаче това мъжествено решение взех едвам оная вечер... помниш, когато гледахме "Нора", която ти тъй осъди, но която аз оправдавам... Ив. Вазов, Н, 41-42. И по‑
мъчи се сега Цанка да оправдае невястата... Неопитна е още, па не е дип и научена на такава шътня. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 226. — Как няма да викам! Човекът ще съсипе дъщеря ти, а ти го оправдаваш. Какво е Нонето без фермата — китка без вода. И. Петров, НЛ, 140. Иван сумтеше и слушаше приказките на майка си.. Омръзнало му беше това непрекъснато натякване, това следене, този постоянен страх за живота му. Донякъде я оправдаваше: оставаше ѝ само той. Г. Караславов, Тат., 66-67.
3. Обикн. в съчет. с постъпка, поведение, мерки и др. — приемам, признавам нещо за допустимо, редно, право, неосъдително; извинявам, прощавам. Нима вий можете.. да оправдаете недостойното поведение на групата, към която вий продължавате да се числите? Ал. Константинов, Съч. I, 29. Животът пред очите на жена ми вече почна да се вижда като на филм. Тя всичко оправдаваше, всичко намираше за нормално — и злото и доброто. Елин Пелин, Съч. IV, 151. Намесата на Румъния през 1913 година ни донесе неизброими злини. Това беше престъпление, което и най-загрубялата съвест няма да оправдае. Й. Йовков, Разк. III, 143. Ето защо, аз оправдавам всичките строги и сурови мерки, които се зимат сега от правителството и зарад които някои късогледи политици го осъждат. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 27.
4. В съчет. с отвл. същ. като надежда, доверие, очакване, цел и др. — доказвам, потвърждавам, показвам на дело, че заслужавам това, което е изразено чрез съществителното. Дарбите, които от малка прояви по математическите предмети, накараха баща ѝ да не жали мило и драго за нея, за да я изучи. Надя оправда надеждите му и завърши бляскаво. Елин Пелин, Съч. IV, 255. Борис отново потъна в трескава работа. Все нови и нови идеи узряваха в главата му. Сега той искаше да оправдае доверието на господин генералния директор и да го изненада при завръщането му от Атина с действителни постижения. Д. Димов, Т, 82. Под височайшето ръководство и бащини грижи на Негово Царско Височество, наследникът на българския трон.. ще оправдае напълно надеждите, които възлага на него българския народ, и последните думи на покойната си майка. Бълг., 1902, бр. 449, 1. Нека направим всичко, за да оправдаем тези очаквания. ЗЗн, 1978, бр. 230, 1. Неговата обиколка през това време нямаше никакъв смисъл и не оправдаваше обявената от него цел. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 153. // Придавам смисъл на нещо, изпълвам нещо със съдържание; осмислям. Изложи надълго и нашироко печалното положение на един поробен и съседен народ.. патриотизмът, величието на предприятието, които оправдават всичко. Ив. Вазов, Съч. VI, 91. Историята наша пълна е с вражди, / с предателства, с кръвопролития, с беди; / но покажете ми една народна слава, / що векове живот свободен оправдава? К. Христов, Кр, 52.
4. Обосновавам, мотивирам с доводи правилността или целесъобразността на нещо. Тя долови неговата разсеяност и.. успокояващо каза: — Не се тревожи за мен. Нищо, че е късно! Аз съм при сестра си в Своге!.. Дори беше забравил да я запита как ще оправдае закъснението си. А. Наковски, БС, 144. Заслужаваше похвала, че не се е намесил. Как иначе щеше да оправдае пред постоянните си доставчици по-нататъшното си бездействие? П. Спасов, ХлХ, 226. Целта оправдава средствата.
5. Потвърждавам чрез документи правилното изразходване на парични средства. Румелийските офицери за два месеца не бяха получили заплата. Каравелов не разрешаваше. За него Източна Румелия не бе окончателно присъединена към Княжеството и той смяташе, че не може да отпуща суми, които после не ще може да оправдае. В. Геновска, СГ, 347. Ще бъде хубаво ако успеем да купим от селяните някое прасенце... Имам малко пари в ротната каса.. после все ще намеря начин да ги оправдая пред касиера... П. Вежинов, ВР, 223. оправдавам се, оправдая се страд. Трябваше да се оправдаят честите му посещения у доктора. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 9.
ОПРАВДА̀ВАМ СЕ несв.; оправда̀я се св., непрех. 1. Юрид. Отхвърлям от себе си отправено ми съдебно обвинение, като привеждам защитни доводи, правни основания; оневинявам се. — Не една, половина думица само да кажеше и щяхме да идем в пандиза... И щяхме да чакаме да се гледа делото, та да се оправдаваме... Ама честно излезе момчето — хвалеше го Иван. Г. Караславов, Тат., 185. — Нека ни дадат в съд. Ще кажем там всичко както е и ще се оправдаем. Ст. Марков, ДБ, 381. Нямаше да се добият никакви сериозни улики и в обвинението си щяха да останат с едно само подозрение. Гроздан ще се оправдае лесно. Й. Йовков, Ж 1945, 233-234. Ако аз още днес не се представя пред турската власт и не кажа: тоз човек е невинен.., то доктор Соколов е изгубен, особено като не е можал или не е искал да се оправдае. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 48. За мене не беше трудно да отрека всичко, което се приписваше на баща ми, и мисълта, че ще може да се оправдае от погрешното обвинение.. ме караше да забравя почти в тая минута, че щях сам да пострадам. К. Величков, ПССъч. I, 8.
2. Убеждавам някого в невинността на постъпките си, като привеждам доводи за свое оправдание; защищавам се. Кога нападат някого, той се защищава или оправдава, но мене през 1897 никой не ме е нападал и аз не съм имал нужда да се защищавам. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 307. Без да ча‑
ка да го питат повече, той започна да се оправдава, изреди семейните си злочестини, говори за смъртта на жена си, за непризнателността на децата си, които бяха го изоставили. Й. Йовков, Ж 1945, 91. — Ти защо още не ми носиш закуска?! — изруга я Матеев. — Че... аз не знаех... — опита се да се оправдае изплашената слугиня. Д. Калфов, Избр. разк., 346. — Нищо ли е това, че се държиш като горделивец и самолюбец? ... По-рано си минавал край тях, спирал си до вратата им, усмихвал си се на хубавото момиченце... — Аз се спирах само когато носех нещо тежко, да си почина — оправдавах се засрамено аз. П. Славински, МСК, 11. А те, като са бояха да не би са оклеветят за среброто, което бяха намерили в платниците си, поченаха да са оправдават пред домоуправителя. Н. Михайловски, ССИ (превод), 29.
3. Обикн. със следв. предл. с. Намирам претекст, мотивирам се с причина, поради която не съм успял да свърша нещо; извинявам се. Войводите Панайот Хитов и Филип Тотю също така се отказаха да минат с чети, като се оправдаваха с есенното време. Г. Бакалов, Избр. пр, 234. Полека-лека той [Пинтата] започна да се застоява на улицата.. И все се оправдаваше с работа и с мъжки грижи, от които жената не разбирала. Г. Караславов, ОХ II, 23. Но при тези ниски цени, при които ще купува Анверс, ние ще се оправдаем с по-високите цени, които сме получили в райхсмарки. П. Спасов, ХлХ, 357-358.
4. За надежда, очакване, опасение, страх и др. — потвърждавам се реално, на дело, оказвам се основателен; сбъдвам се. Андрей.. обходи всички студентски стаи и слезе при председателя. Старецът ядеше.. Очите му светнаха любопитно. Какво ли търси пък този? Дали не е нещо по аферата? Очакванията му се оправдаха. П. Вежинов, ДВ, 25. Страхът, който постоянно ме вълнуваше, че ще се разкрие виновността ми, не закъсня да се оправдае. К. Величков, ПССъч. I, 63. Те [бунтовниците] са тръгнали с оръжие, за да се присъединят към други въстанали села, с вярата на горещи идеалисти в делото. Ала вярата и надеждите им не се оправдали. Зл. Чолакова, БК, 11. Опасенията на Планински се оправдаха. В хотела нямаше свободни стаи. Тарас, СбСТ, 208. За длъжност считам да ся извиня пред тях за късното излязвание на учебника ми от печат.. Сега не остава друго освен да са знае доколко ща са оправдаят благите желания и насърчавания на онези лица, които са отнесоха съчувствено към изданието ми. Р. Каролев, УБЧИ, IV.
5. За отношения, събития, явления — ставам разбираем, обясним чрез нещо; определям се. Близостта между нас се оправдава и от това, че някога, преди години, като деца ние седяхме на един чин пред Василев. Кр. Велков, СБ, 95.