ОПРАВДА̀Н

ОПРАВДА̀Н, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оправдая като прил. 1. Който може да се смята, да се признае за справедлив, основателен, допустим. Оправдан гняв. Оправдано възмущение. Оправдано възмездие.

2. Който има своето обяснение; разбираем, обясним. Стори му се, че неумелият въпрос на момичето беше несъзнателно подсказване на нетърпението, с което стопаните на тази къща очакваха неговото излизане от тук. Но по слабото нежно личице на момичето нямаше нито сянка от оправданата тревога и неоправдания егоизъм за лично опазване на нейните родители. Х. Русев, ПС, 13. Неговите есета и статии будеха оправдан интерес у читателите, защото изобилствуваха с материали, които младият автор грижливо и своеобразно анализираше. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 290. Оправдан отказ. Оправдано безпокойство.

3. Който има смисъл, струва си, заслужава да бъде извършен; обоснован. Оправдан риск. Оправдан експеримент. Оправдани инвестиции.

4. За разход, приход, доход и под. — който е допустим, позволен, разрешен в определени граници и може да бъде подкрепен с убедителна отчетна документация; законосъобразен. Оправдани пари. Оправдани финансови средства.

Списък на думите по буква