ОПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРА̀ВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оправя се като прил. Който е надебелял, напълнял, който има здрав, охранен вид. Видиш ли.. как я наредих? Хем.. една почивка в затвора изкарах, хем, докато съм жив, има да ям и да пия.. И охранен един, знаеш, оправен, червенее се като битолски просяк. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Тримата затвориха в Каранлъкуле, а Петко изпратиха в санджакската военна болница. След месец той се завърна заякнал, оправен. Ст. Сивриев, ПВ, 38. Какви хубави кончета! И двете оправени, ясночервени, с по една черна ивица по гърба от гривата до опашката. Й. Йовков, ВАХ, 170.
О̀ПРАВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Разг. 1. Който умее да поддържа ред в дом, в стопанство и под.; у̀реден. Като нагласи всичко, ковачът потегли талигата, поразтропа я из двора и вече се канеше да се прибира вкъщи, когато откъм задната неза‑
градена улица влезе кметът. Той поздрави учтиво, приятелски и се загледа в оправния стопанин. Г. Караславов, ОХ III, 109. Бялата и снажна българка.. ошета с помощта на две съседки къщата.. Личеше — работна и чевръста мома е, от селска черга, похватна и оправна. Г. Манов, КД, 55. По-рано, докато беше жива и оправна другарката ми, по-друго биваше. Дъщерите ще се разшетат, ще завъртят баница, зетьовете ще рекат: "Ха, дядо, ела да пием по едно, де", децата от коленете ми не слизаха. Б. Геронтиев, Б, 20. — Половината село комай е с нови къщи, та другите, когато са започвали, все във всичко ли са били оправни! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 78.
2. Който умее да се справя, да урежда нещата, да се оправя с всичко успешно. Градът бе натъпкан с бежанци.. Затова Стамена, колкото и оправна да беше, колкото и да тича през първия им ден във Филибе, не успя да случи по-свястно място за техния катун от мегданчето при чешмата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 481. Натоварват бабичките на влака за Червен бряг и ги пущат под разпоредбата на Пена Шивачката, че Пена е оправна — изколесила е де що свят има, чак по Америка е ходила да дири мъжа си. О. Василев, ЖБ, 327.
3. За работа, стопанска дейност и под. — който е в ред, който е уредѐн, нареден. В стопанството работата му се чинеше сега по-о̀правна. Ст. Даскалов, СД, 527. Той ѝ разправи как го е посрещнал Киро. — Нали го знаеш — на него му е широко около врата, всичко му е оправно. Г. Караславов, ОХ II, 464. Та от мен ти думам, дръж малко по-настрана такива като назе с Ралчо, та да ти е оправна работата. Ст. Даскалов, СЛ, 19.