ОПРА̀ВЯМ

ОПРА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; опра̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя нещо, което е разместено или разбъркано, да изглежда добре или да стане удобно, годно за употреба; нагласявам, подреждам, намествам, натъкмявам, поправям. Откъм горния край на булеварда се зачу тревожна пожарна сирена.. Пожарникарите, застанали в редица по двете страни на колите, се придържаха с едната си ръка, а с другата оправяха кой колана си, кой подбрадника на лъскавия си шлем. Д. Ангелов, ЖС, 366. Районният инспектор.. оправяше постоянно ту очилата си, ту щръкналите си бели мустаци и четеше вече за четвърти път едно анонимно писмо. Д. Калфов, Избр. разк., 264. — Ако си съгласна да се грижиш за нашето домакинство — да готвиш, да оправяш леглата .. да държиш всичко чисто и наредено — можеш да останеш при нас. А. Разцветников, СН (превод), 10-11. Тя вече скочи в снега и дългият ямурлук увисна на самара. Той избърза да го оправи, да оправи изкривена‑

та възглавничка. Д. Талев, И, 245. Тече водата синя, уморена, /.. / рибари мрежи до брега оправят. Ем. Попдимитров, СР, 117.

2. Правя нещо извито, изкривено или смачкано да стане право, да стои изпънато; изправям, изглаждам. Вечнозелената смрика се подава под огризания от слънцето сняг и вятърът ѝ отърсва и оправя клончетата, притиснати и свити през зимата. П. Делирадев, В, 105. Тя [Николина] оправя дълго гънките на блузката по гърдите си, надипли полата, .. като мислеше с леко вълнение: "Киро може да ме види!" Г. Райчев, ЗК, 75. След като ги преброи още два пъти, той почна сега да оправя подвитите краища на банкнотите. Д. Калфов, Избр. разк., 207. Стараех се да оправям внимателно жълтокафявите тютюневи листа. Л. Александрова, ИЕЩ, 78. Големите черни птици все тъй се гмуркаха дълго във водата, после почиваха на островчето неподвижни или оправяха перата си. П. Славински, МСК, 105.

3. Отстранявам повреда в някакъв механизъм или техническо съоръжение; поправям, ремонтирам. Едва сега Ташев си спомни, че в една такава бурна нощ, преди две години, загинаха двамата електричари на обекта, тръгнали да оправят далекопровода. Т. Монов, СЧ, 17. Дежурният чиновник оправи семафора. До товарния влак има цели два часа. Пътят е свободен. К. Константинов, НЗХ, 16. Сам се залови да оправя железата на прозорците (когато влизахме в апартамента, майсторите ги изкривиха, за да затворят черчеветата). Н. Каралиева, Н, 33. Часовникарят оправи часовника ми.Техникът оправи повредения телевизор.

4. Прен. Правя някой или нещо да стане готов, подготвен за нещо или за някъде; подготвям, натъкмявам, нагласявам. По едно време той [Миленко] чу откъм двора гласа на майка си: "Не стой на пенжура! Слез да те оправя, че като ми върже някоя работа ръцете и да ме молиш..." — и тя се изгуби в кухнята. Ил. Волен, МДС, 57.

5. Помагам на някого да оздравее, да възстанови силите си, здравето си; излекувам, вдигам, изправям. Дай сега тебе да оправим най-напред! И той прилепи ухо на гърдите му. След това по часовник измери пулса му. П. Здравков, НД, 108-109. Ще клекне той пред леглото си.. Дълго ще търси из чувала и най-после ще донесе дъхава билка. — Ето, тя ще те оправи. Ще ти стигне за няколко боледувания. Й. Гешев, ВТ, 12. Как да е, успях да хапна малко. Пък и виното съвсем ме оправи. Май че няма по-хубаво лекарство за душевни смутове от няколко чаши хубаво вино. П. Вежинов, Б, 50. // За лечебно средство — премахвам някакви страдания; излекувам. Бабата нека си пие армеева чорба, хем стомаха оправя, хем не опива. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 31. Билковият чай оправя кашлицата.

6. Разг. Възстановявам нарушен обществен ред или въвеждам ред някъде, в нещо, което е объркано; изправям. Все в гърдите се бият и за народа плачат — големи общественици де! А цялата дандания е за кокала. Лепнат ли го, налегнат си парцалите. Нареждат си се приятелите и думат: — Ех, та ние ли пък ще го оправим тоя свят! Г. Караславов, Избр. съч. II, 167. Според него, само чиновници и кокалановци боравят с политиката и искат да оправят света. Ив. Вазов, Съч. VII, 93. — Ние сами не залягаме като на свое, пък и организацията ни е лоша. — Че оправете я таз организация, бре! Нали вие я редите? И. Петров, НЛ, 151. Вълчан ли ще оправи селото? Тежко и горко! Тури вълка да ти пази стадото. Й. Йовков, Ж 1945, 13.

7. Разг. Обикн. в съчет. със същ. работа, положение, бъркотия и др. Разрешавам нещо заплетено, намирам изход от някакво объркано, затруднено положение. Дадоха ми да проверя едно изложение против библиотекарката в Средец.. Беше ми казано да оправя работата, ако е необходимо, библиотекарката да се подмени и да се сложи сериозен човек. Ив. Венков, ХКН, 68-69. — Нехранимайковци ще ми оправят селските работи! — отсече кметът. Я, вместо да разправя цял ден на кръчмата, да е подринал, да е очесал тази крава! П. Тодоров, И I, 56. Днес бяхме при Каравелов.. — Защо му бяхте? .. Да му дадем ум как да оправи положението на Народната банка. В. Геновска, СГ, 248. Не, Панайотка трябва да се ожени! .. Само Костадиновия син... Ако не днес, утре той ще трябва да влезе в тая къща. Той ще подвие ръкави и всичко ще отърве, всички бъркотии ще оправи... Д. Немиров, Б, 98-99. Трето, какъв враг мога да ти бъда аз, дето най-много се застъпих за тебе и за Гита, когато ви гонеха всички... Дето и сега се чудя как да оправим бакиите ви, за да има мир и вие да сте добре. К. Калчев, СТ, 177.

8. Разг. Разпореждам се, ръководя някаква административна, производствена или стопанска дейност. — Има богати фермери с повече земя от нашата. На полето работят само със синовете си, а цялото счетоводство и касиерство го оправя жената. Н. Каралиева, ДП, 36. Като най-възрастен човек в къщата той оправяше всичко: кой да отиде на оран, кой — с овцете, кой — за дърва, кой — на воденица.

9. Разг. Обикн. с лич. мест. във вин. За парични средства — стигам на някого, оказвам се в достатъчно количество за задоволяване на някаква потребност. — Три и петстотин, даже три и четиристотин напълно ще ме оправят. Ще ги върна веднага щом взема моите пари... М. Грубешлиева, ПИУ, 221. Ако остави колата си за ремонт в автосервиза, триста хиляди лева ще го оправят напълно.

10. Разг. Упътвам, насочвам някого или нещо, показвам му пътя, посоката, в която да върви; напътвам, ориентирам. — Хич не мога да разбера кое село е туй — каза той. — Че няма и кого да попитаме. Да има поне някой да ни оправи. Й. Йовков, ПГ, 21. — Как мога да намеря ротата? — Не е мъчна работа... Тука, през една улица, е разпределителният пункт — винаги има каруци за дружините. Попитайте войниците, те ще ви оправят. П. Вежинов, ВР, 157. // Разг. В съчет с път. Намирам правилната посока, в която да вървя, да се движа; упътвам се, ориентирам се, налучквам. — Мож ли оправи пътя?.. Как не ще го оправя! Както съм дошел, тъй ще си ида. Й. Йовков, ЧКГ, 174. — Богдане, кесията много ли е тежка? — попита Бърната.. Богдан не ми отговори. Бързаше през нивите, оправяше пътя по звездите. Ралицата светеше над Топола. К. Петканов, Х, 202-203.

11. Прен. Въздействам на някого да се опомни, да осъзнае грешките си, да стане разумен; вразумявам, възпитавам, поправям. Говоря му, говоря, но стената по̀ ще те разбере, отколкото такова въртоглаво говедо. Изпуснах го и сега единствената ми надежда е казармата. Дано там го оправят.. Там ги държат строго и добре правят. РД, 1965, бр. 157, 3. — Слушай бе, дете, ти не знаеш ли, че това е кражба, че нарушаваш закона? — почна да ме мъмри пъдарят. — Няма да го оправиш. То джинсът му е такъв. Г. Белев, ПЕМ, 62. Да може, молех се, някой да го оправи, да го вчовечи, риза ще го дарувам. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. — Като уведомих Занкоглу, че се каним да оправяме сина му, знаеш ли що ми рече? "Ех, где да можете да го вкарате в пътя — ръце ще ви целувам. Б. Обретенов, С, 91. Виждаш ли байно, че заради тебе ме газят и ако не искаш да ти го върна, оправяй си хората, доката е време. В. Жеков, ТП, 120. Ако не ме слушаш, ще те оправя тъй, както оправям синовете си — с тоягата. А. Каралийчев, ТР, 175.

12. Помагам на някого да излезе от някакво затруднено, заплетено положение, в което е изпаднал; спасявам. — Слушай, момче... Виждаш много добре накъде отиват нещата. Защо не ми разкажеш най-сетне всичко и да помислим как да те оправяме. Колкото може най-леко да минеш. Има закони различни. Д. Цончев, ЛМ, 21. Какво ще ми струва моят патриотизъм, ако си имам неприятности за него? Ами ако срещна пречки в търговията си за неуместното му проявление? Вие ли ще ме оправяте тогава? П. Спасов, ХлХ, 307. — Ами че ти ум нямаш ли бе.. Все аз ли ще ви оправям .. — нейсе, хайде и тоя път да ви науча. Ал. Константинов, БГ, 97. — Верно е, че мога да го спася. Само дума да кажа. Но не е редно. Какво ще оправям разни врагове на тая държава. М. Грубешлиева, ПП, 276. // Разг. Уреждам някого така, че да постигне нещо, което желае, не по обикновения, редовен начин; вреждам, нагласявам, настанявам. Той нямаше образователен ценз, дойде без диплома, но го оправиха да заеме вакантната длъжност.

13. Помирявам, сдобрявам някого с друг, с когото е бил скаран. Баба Мария никога не лъже.. Скарат ли се съседки, тя ги оправя. Н. Каралиева, ЯЧ, 131.

14. Разг. Отнасям се към някого така, че го поставям в неблагоприятно положение, обикн. за да го накажа или за да му отмъстя; нагласявам, нареждам1. — Плачи, плачи! Ама ще те оправя аз тебе! — заканваше ѝ се той и Латинка си мислеше със свито сърце, че ако не освободят Кръстьо, баща ѝ ще изпълни заканата си. НК, 19581 бр. 4, 4. оправям се, оправя се I. Страд. от оправям (в 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 знач.). Той започна да се отбива у дома си.. И дребни къщни работи трябваше да се оправят, и зимата трябваше да посрещнат готови, пък щеше му се и на децата си да се порадва. Г. Караславов, ОХ IV, 474. Но кой измисли Цочо да бъде магазинер на кооперацията? — Цочо е за там — подхвърлиха някои. — Трябва да се оправи магазина, да се докарат повече стоки за хората. Кр. Григоров, И, 61. Пролетес дворът беше тъй затрупан / с машини, кранове и железа, / че всеки би в съмнение казал: / не могат се оправи тия купчини. Ламар, СГ, 21. II. Възвр. от оправям (в 1 и 2 знач.). Той беше успял да се стегне вече в новата си офицерска премяна.. Неговата прекалена спретнатост, а може би и това, че постоянно се оправяше и оглеждаше във всички витрини, изведнъж го издаваха, че е току-що облечен запасен. Г. Райчев, Избр. съч. I, 33. Милчо вървеше с колоната. Но обущата му се лепяха в калта и той седна да ги оправи.. Оправи се, стана и се затича да настигне другарите си. М. Яворски, ПОББ, 42. III. Взаим. от оправям (в 6 знач.). Докато се оправяха двамата — новият и старият председател, при тях се запряха минувачи, насъбраха се и други селяни, дошли по работа в канцеларията. Б. Обретенов, С, 38. Третата надница ще мине по трийсе лева.. та всичко сто и тридесе и пет лева.. С вас се оправихме, ами с тия моми тук да видим сега как ще се разберем! — изгледа Юрталана другите две момичета. Г. Караславов, С, 9.

ОПРА̀ВЯМ СЕ несв.; опра̀вя се св., непрех. 1. Съумявам да правя така, както е необходимо, нужно, за да придобие нещо нормалния си вид, да се развива благоприятно и успешно; справям се. Още на другия ден се залови да подреди къщата, двора, разпиляното домакинство. Досега там бяха се оправяли, както могат, Стамен и Марко. Г. Райчев, ЗК, 226. Сети се, че никога не я е чул да се оплаче, да поиска нещо за себе си или за децата. Все се оправяше сама, кога

го нямаше Първан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 121. Колкото и бедно да е едно стопанство, около него все има въртел.. Непълнолетен човек ептен не може да се оправи, затуй се избират трима опекуни да вършат цялата работа. Й. Радичков, СР, 80. Какво ще стане, ако хванат и затворят баща му? Цялата работа ще падне върху него.. Трудно ще се оправи, а и да се оправи, на халост ще му иде младостта... Г. Караславов, С, 53. Ще ги назнача и тях — мичмани, боцмани, лоцмани, готвачи — цял екипаж ще направя от тях. И ще ги пусна в открито море. Ако се оправят и започнат да работят — добре. Ст, 1960, бр. 726, 1.

2. Намирам правилната посока, в която да се движа; ориентирам се, упътвам се. Бодко отново остана в гората. Сега накъде? Нито се вижда път, нито може да се оправи сред толкова много пътечки, които кръстосваха по всички посоки. В. Ченков, СНД, 21. Това бяха глухи горски места, тайни хайдушки скривалища. Без водач тук никой не би се оправил. Л. Стоянов, Б, 69. Било страшна виелица.. Всичко засипано. Ни път се види, ни нищо — небето и земята се разбъркали. Едвам се оправял по дърветата. Р, 1927, бр. 258, 1. Когато преди няколко дни за първи път влязох в гарата, аз се обърках. Уж се мъчех из блъсканицата да запомня някой магазин, та на връщане по него да се оправя, но нищо не излезе от това. Г. Белев, КВА, 101-102. Тесните улици в Калето криволичеха като същински лабиринт. Пенко се чудеше как баща му се оправяше в тях. П. Здравков, НД, 11. Полунощ преваляше, позна Бачо Киро по звездите.. Не за първи път се скиташе сам и нощем по света. Не за първи път се оправяше по звездите. Зл. Чолакова, БК, 32. // Обикн. за движещо се животно — възстановявам първоначалното положение на тялото си след временно отклонение от определената посока на движение; поправям се, изправям се. Конят тръгна и при първите си стъпки се пообърна ту откъм едната си, ту откъм другата си страна и погледна назад. После се оправи и тръгна направо из пътя. Й. Йовков, АМГ, 120. Тръгна чичо Дяко от село Жабовряк, из панаира конче да продава. Води го из пазарището важно-важно, а то, като всяко младо, повърви, повърви направо, наведе глава, извие се встрани, па дзипне едно чифте и пак се оправи. Чудомир, Избр. пр, 208.

3. Добивам представа за времето, за часовете от денонощието; ориентирам се. А кой буди хората сутрин? — Та това помощ ли е? — възрази Белчо. — Те се оправят много по-добре с часовниците си. А твоето кукуригане даже ги дразни. П. Бобев, ГЕ, 16. Едва сега той се сети за часовника си.. По него той ще се оправя, по него ще знае кога е обед, кога е икиндия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 414.

4. Съвземам се бързо от някакво моментно смущение, объркване, бързо намирам изход от някакво объркано, затруднено положение; окопитвам се. Докато се оправя от смущението си, старият писател вече се беше доближил до мене и ми протягаше с детска, добра усмивка ръката си. Т. Генов, ДОД, 65. Без да ще, Хрельо се издаде: .. — Ти откъде знаеш? — без всякаква умисъл запита баща ми. Хрельо се забърка за минута, но пак се оправи: казал му бил Геро. Ст. Чилингиров, ХНН, 62. Момчил също добродушно се засмя. — Добре, добре. А друго що? — Другото.. ето що е... царят ти прощавал всички по-раншни беди, дето си сторил на царевите люде,.. — бързо се оправи Стаматко. Ст. Загорчинов, ДП, 468-469. В началото на разпита татко малко се смути, позабърка.. Но скоро, много скоро се оправи. П. Михайлов, МП, 57.

5. Разг. С предл. с, на. Съумявам, мога да си служа с някакъв чужд език, мога да говоря, да ползвам чужд език; справям се. Високият, симпатичен Карамихов, който не можеше да се оправи с българския език, допълни на руско-български: — Само да не стане "суфикс"? НА, 1959, бр. 3439, 2. — Не смея да кажа, че съм изучавал френски, а с руския нещо не се оправихме. Н. Каралиева, Н, 13. Вчера един тежък търговец — някакъв грък, който се оправяше на турски с него — го глави да изчисти и подреди голямата му магаза. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 494. Той добре се оправя с английския.При пътуването ѝ се наложи да се оправя с френски.

6. Обикн. с предл. с, със. Съумявам, успявам да се справя с нещо, обикн. сложно, трудно или заплетено, смогвам да овладея нещо. Директорът дълго мисли и като се разбра, че никой не може да се оправи с новите сложни машини, позвъни в дирекцията на полицията. М. Грубешлиева, ПИУ, 47. Сеитбеният комитет го назначи да се оправя със семечистачната машина. П. Велков, СДН, 365. А бе чудех се аз на това момче, как се оправя там в кантона, как ги разпознава жиците и ключовете, като са жица до жица и ключ до ключ? Тарас, СГ, 58. Всъщност той [Грашев] бе свикнал да се оправя с всякакви истории. Д. Фучеджиев, Р, 18.

7. Разг. Създавам си, осигурявам си благоприятни условия за нещо, като избягвам неудобства или неприятности; уреждам се, нареждам се, устройвам се. Още като студент умееше да се оправя. Д. Фучеджиев, Р, 60. Възпитавам го така, че да може сам да се оправя в живота.

8. Разг. Оздравявам след боледуване; излекувам се, вдигам се, възстановявам се, съвземам се, поправям се. Кръстю лежа три-четири дена — пъшка, мета се върху миндера в гостната, налива се с чай от бъзов цвят и пак се оправи — хриповете намаля‑

ха, дишането му стана по-спокойно и по-дълбоко, очите му светнаха. Г. Караславов, ОХ IV, 331. Простинала.. И вечерта токо я катурило. Сега я фърлило в огън, та чак се занела. Зафанале с разтривки, със загрявки.. И поминало ѝ. Вдигна се уж. Ала сѐ не може да се оправи. Т. Влайков, Съч. II, 250. Така продължи няколко години и аз боледувах тежко, но надвих на болестите и се оправих. К. Георгиев, ВБ, 111. Три дена лежа той в постеля, като смъртник.. Но понякога животът е по-силен от смъртта — оправи се Найден, укрепна. Г. Райчев, ЗК, 125. Ти ще се оправиш и ще заякнеш, миличка. Елин Пелин, Съч. I, 152. // Разг. Поправям се физически, телесно; изглеждам добре, напълнявам, заглаждам се, окръглям се. За малко време Ценко се оправи (защото по-напред беше пожълтял и изсъхнал), разхубавя и наякна. Т. Влайков, Съч. III, 217. Той [конят] беше се оправил, беше се окръглил повече, но не беше затлъстял. Й. Йовков, ПК, 203. // За поразена част от тялото или орган — възстановявам отново предишното си състояние или предишния си вид, който временно съм бил изгубил; възстановявам се, оздравявам. Побеснял, Казански.. с тежък юмручен удар му [на войника] сплеска носа.. — А пък носът на войника ще се оправи. На простите хора.. лесно им минава. Д. Ангелов, ЖС, 230. — Да, но... стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи .. Сигурно стомахът ви вече се е оправил! Елин Пелин, Съч. I, 200-205. // За пресипнал или заглъхнал глас — възвръщам първоначалната си сила, звучност; възстановявам се, поправям се. — Какъв певец бях аз едно време — каза изведнъж дядо Денчо и поглежда баба, — ама си загубих гласа... Пих веднъж студена вода и оттогиз, като пресипнах, не се оправи... Инак голям певец бях... К. Калчев, ПИЖ, 48. Гласът му е прегаснал от времето, огрее ли слънце — пак ще се оправи. Н. Хайтов, ШГ, 58. След това песента беше подхваната от всички. Отначало гласовете трепкаха някак несигурно, но след това се оправиха и бодрите звуци проечаха над малкото градче. Г. Караславов, ОХ I, 325.

9. Възстановявам се, съвземам се икономически, замогвам се материално. Хитов заборчнял пред съдружниците си с 8000 гроша. Минало време, той започнал да се оправя. Н. Ферманджиев, РХ, 43. — Отде си вземал тези пари? — уплаши се Мана. — Кой ти даде тези пари? — Братовчедът Коста .. Разправих му как живеем тука, за кравата му казах. Като е тъй, рече, да ти дам за малко сега, да се оправиш! Кл. Цачев, ГЗ, 67. Той беше почти пред фалит, но успя да се оправи.

10. Разг. Само във 2 л. пов. в съчет. с предход. гл. вървя, ида (също във 2 л. пов.), често със съюз че. За означаване, че ще бъде много трудно, почти невъзможно да се възстанови или да се уреди, получи нещо отново. "Още утре ще ме раздрънка" — помисли си той.. Изградената с толкова труд репутация на скромен и възпитан човек щеше да рухне изведнъж. Върви, че се оправяй след това. К. Калчев, СТ, 82. — Какво ви интересува? Какви са тия сигнали? — развълнува се Сляновски. "Ха, де, върви се оправяй сега! Ако викнат веднъж по теб ти си такъв или онакъв, върви доказвай правото си. Никой няма да ти повярва." В. Нешков, Н, 391. — Яж! — каза едноокият войник тихо. — Ама гледай да не те види онова болярско псе Беловежд. Ще каже на болярина Владислав и иди после се оправяй! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. По едно време Сланчов мислеше, че медал ще му окачат, а началството тъкмо тогава със съд го заплаши. Иди, че се оправяй! М. Марчевски, ГБ, 84. "Зная ли как ще погледне на шегата ми — току-виж, че се разсърдил и след туй иди се оправяй със сърдит класен наставник." Г. Русафов, ИТБД, 241.

11. За някаква работа, положение, живот и др. — ставам в по-добро състояние, възстановявам нарушения си ред, уреждам се благоприятно; нормализирам се, подобрявам се. Моля ти се, пази го добре, защото вътре има доста много пари. Има мои, има и организационни. Нали съм касиер? Трябва да ги предам, а другите са вече из Македония и аз ще трябва да ги крия, догде се оправят работите. Д. Немиров, БЛ, 18. Залисани в жетвата и във вършитбата, работните хора в селото нямаха време да се интересуват от новата война. Пък и все се подхвърляше, че работите между големите държави щели да се оправят и военните действия щели да бъдат прекратени. Г. Караславов, ОХ I, 7. — Е, как? Все тъй ли ще скиташ? .. Иван не му отговори. Старците го гледаха изпитателно. — Положението ще се оправи — намеси се Петканов. К. Калчев, ЖП, 242. Все пак, отначало понасяхме търпеливо несгодите. Вярвахме, че всичко ще се оправи и ще бъдем както по-рано. Г. Райчев, Избр. съч. II, 177.

12. За време като състояние на атмосферата в определен момент — ставам ясен, без облаци, без мъгла и под.; подобрявам се, изяснявам се. А се и времето оправи, слънце грей. К. Христов, ЧБ, 275. Ръсещият из мъглата дъждец бе спрял.. Духна ветрец.. Ще се оправя времето — рече Стоян и се прозя. Н. Тихолов, ДКД, 95. Времето се изчисти, оправи се за работа и селяните наизлязоха по гората на копан. Ил. Волен, МДС, 7. Добре, че беше ме хванал вече ревматизмът в коляното, та по него вече разбирах кога времето ще се оправя и разваля. Н. Хайтов, ПГ, 126. // За време като съвкупност от климатични условия, характерни за част от денонощието или за продължителен

период — подобрявам климатичните си показатели (температура, влажност, осветеност и под.); поправям се. Есента тази година се случи кишовна. Дъждовете заваляха още към средата на месец септември и времето се оправи едва към края на октомври. Д. Ангелов, ЖС, 368. Едва сега, през последната седмица на септември, времето се оправи и рибарите тръгнаха да посрещнат милионите пасажи. С. Северняк, ИРЕ, 129. Когато времето се оправи, в разгара на гроздобера.. той отиде у Хаджидраганови и поиска от Даринка да изпълни обещанието си. Ем. Станев, ИК III, 67. — Ще прощаваш, но трябва да тръгнем на път. Времето се оправи, пък и не сме се обадили на жените си. К. Петканов, ЗлЗ, 205.

13. С предл. с. Уреждам, изяснявам някакви взаимоотношения, обикн. делови, служебни, с някого; разправям се. Князът замина да инспектира западния корпус към турската граница.. Не му се стоеше в София и затуй, че между военните и правителството имаше големи търкания. Той искаше да остави Каравелов сам да се оправя с тях. В. Геновска, СГ, 346-347. От години заповядваше на гяури, все с войници се оправяше и често бе му се струвало, че робът може да те убие с очи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 192. Докато се оправях с шофьора.. нашите минаха напред. Убития оставихме край шосето, а на шофьора наредихме да приготви колата за път. Ж. Колев и др., ЧБП, 25. — Ти няма да ме жениш — каза Райна. — Хич не ще те питам, но не е сега време да говорим за това. Да видим как ще се оправяме със снахата. Ем. Станев, ИК III и IV, 516.

14. Осъзнавам грешките си, ставам разумен, опомням се, като се отказвам, отвиквам от лошите си навици; вразумявам се, поправям се. — Ротата не е добра, нали? — Никак, никак не е добра... бях намислил да я разформирувам, но после реших да изчакам дано с времето се оправи. П. Вежинов, ВР, 155. Димитър помисли малко, после каза колебливо: — А бе не е лош човек... Само малко груб ми се вижда. — Нищо, ще се оправи. Човек като вземе отговорен пост друг става. П. Вежинов, ВР, 162. Лукави станахте вие .. За вас камшик, руски камшик — така ще се оправите. Елин Пелин, Съч. I, 45. — Абе, господин началник.. нашата работа е циганска, закон не я лови. Днес ще се сбием, заран ще се сдобрим. — Не може то тъй, трябва да има ред. Минаха ония времена и вие трябва да се оправяте. В. Нешков, Н, 333.

15. Остар. и диал. Оправдавам се, извинявам се пред някого. Малката слугиня зе да се оправя, че децата се разплакали, защото Елена, голямата слугиня, си излязла на хорото. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 16. И тъй като новият стопанин на зидарите нямаше сушини из двора, вечерно време те се пръскаха да спят по махалата, а пък Додю ходеше да спи чак у Дунини. "Научих се там" — оправяше се той. Ил. Волен, БХ, 67. Нощта умножи страха на бедните хора. Ами, ако оня дойде, какво ще думаш и как ще се оправяш? А. Каралийчев, ПГ, 57. Цялата тумба момичета прихна така с глас да се смее, че той както бе поел пътя си, спря пак, извърна очи и зе да си премисля думите. — Всички сте хубави... — смънка Рале отново, като че искаше да се оправи. П. Тодоров, И I, 127. — Бе, от толкова близко и ни един куршум да го не удари, — извика друг един; — аз от толкова място и с плюнка го бих улучил. — Отрязвам си главата, че вие не сте мерили. — Мерихме бе, — оправяше се един от закачките. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 153.

◊ Оправям / оправя косъм <а>; оправям си / оправя си косъма. Разг. Поправям се физически, телесно, изглеждам добре; напълнявам, заглаждам се. Всъщност и той бе алчен и сребролюбив и добре си бе оправил косъма. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 227. Оправям / оправя кривите дърва. Разг. Мъча се, старая се да поправя недостатъците и грешките на някого. Казах ти да не се разправяш с нея, не разбра ли, че няма да оправиш кривите дърва. Оправям / оправя кълката някому. Диал. Доказвам вината на някого, разкривам нечестните му дела. Оправям се / оправя се като петел в кълчища. Диал. Ирон. Напълно се обърквам и съвсем не зная как да постъпя или да отговоря. Оправям си / оправя си линията. Разг. Добивам по-хубав външен вид, като ставам по-слаб, по-тънък, с по-хубава фигура. Боян внимателно оглеждаше Банко и каза весело: — Оправил си линията. Сега изглеждаш напълно елегантен. М. Грубешлиева, ПИУ, 218. Оправих я; ще я оправя. Разг. Обикн. като възклицание за изразяване на опасение от нещо или възмущение при неочаквана неприятност, при настъпване на тежко, неблагоприятно положение; втасах я, закъсах я, нагласих я. Има ново нападение на партизаните оттатък Арда.. — Хайде де! Виж ти! — възкликна Костакев. Но жена му кипна, стана и нервно каза: — Гледайте да не дойдат и тук, че тогава ще я оправим! Х. Русев, ПЗ, 261. — Ти за четвърти клас ли си, бе малчуган? — За седми — отвърнах му. — Ха, ха, ха, — изкиска се той. — Ти на мене ли ги разправяш, бе дечко... Такива ако приемат за даскали, оправихме я. Кр. Григоров, ОБУ, 122. Сега вече я оправихме — конят затъна до шията в лепкавата тиня.Оправихме я — парите свършиха, кредиторите ни натискат отвред. Пълен банкрут.

Списък на думите по буква