ОПРАЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРА̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; опра̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Опържвам. Мой баща сякога иска нещо сготвено и от мойта ръка да яде, барем да му опража едно късче от рибата. Ил. Блъсков, ТСР, 12. опражвам се, опража се страд.