ОПРАЗНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРАЗНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опразнѐя, ‑ѐеш, мин. св. опразня̀х, прич. мин. св. деят. опразня̀л, ‑а, ‑о, мн. опразнѐли, св., непрех. Остар. и диал. Опразвам се, изпразвам се. Деца воловарчета пристигнаха тичешком в село и уплашено разправиха, че намерили в нивите Скореца умрял.. Никому не беше свой, но всички бяха с него и при тая вест всички се учудиха и всички го пожалиха. Като че на всекиго липсва нещо, като че опразня селото. Елин Пелин, Съч. I, 220. Француската каса опразняла, та Филип наумил да наметне данък и на духовенството. Й. Груев, КВИ (превод), 91. Кога детето ся успи, та му премине часа за доене, оставѝ го, не го бутай, зачтото тогава стомахът му още не е опразнял както требува. Й. Груев, КН 7 (превод), 64.