ОПРЕДЕЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРЕДЕЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Словесен израз (изречение), чрез който кратко, сбито се описва същността на даден предмет или явление, излага се съдържанието на дадено понятие, разкрива се значението на съответния термин; дефиниция. Определението (дефиницията) дава познание за главното в нещата и явленията като резултат на проучване, обобщаване на познанията за действителността. Лог. ХI кл, 30. Могат да се дадат още много такива определения за нея [карикатурата], но и те не ще свършат работа. Ал. Гетман и др., СБ, 60. В този свой труд ["Ръководство за словесност"] Войников дава и първото определение в нашата теоретична литература на "операта" като музикалносценичен жанр. НК, 1958, бр. 47, 3. Освен употребений строг теоретически метод при изложение правилата и доказателствата от кратки и прости определения, достъпни начинающему, всяко такова определение е съпроводено и с практически пример. Хр. Данов, ТПЧ, IV. // Индивидуално, лично изразено мнение, разбиране, становище, обикн. на известна, популярна личност за някого или нещо. Тая част състои от такива хора, които според сполучното определение на един от нейните, може би членове, нито жертвуват имота си, нито живота си, но пак имат безочливостта да се наричат патриоти. НБ, 1877, бр. 65, 253. В това Гоголево определение е казано накратко всичко, що може да се каже за Пушкина като художник. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 183. — Какво ти дадоха, какво те научиха двайсетте години, които изминаха и ни разделиха? Къщи, пари и... празнота.. И въпреки всичко, аз съм тази, която те съжалява. — Това ли е точното определение на чувството ти? — попита художникът, бледен и променен. Бр. Йосифова, БЧМ, 239-240. — Господиновци, слушайте да ви дам аз определението на днешната цивилизация у нас: да знаеш да са носиш по модата. А при мъжкий пол — друго — да знаеш да приказваш за политика, за народни работи, именно за политически и черковни въпроси, да даваш мнения за тяхното решаване и разрешаване и то де? — В кафенето или в казиното. Д. Войников, КЦ, 40-41. // Обяснение, пояснение, тълкуване. Словесният израз, с който разясняваме смисъла на някое наименование, се нарича определение. План. VII кл, 1965, 14. Остава ми сега.. да определя, доколкото такива неща се поддават на определение, каква е изобщо.. българската любов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 88.
2. Остар. Определяне. В случай на съгласие и годеж, родителите на младите пристъпват тоз час.. към определение деня на сватбата. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 54. Старите араби начевали деня от пладне.., защото той дава най-голяма леснина за точно и скоро определение на началото на деня. Ч, 1871, бр. 7, 197. Напразно би ние захванале да търсим тие два острова на картите, защото определението на местността в различни известия за това пътешествие са дотолкова несъгласни между себе си, щото не представляват никаква твърда точка, на която би са запряло нашето внимание. Знан., 1875, бр. 18, 286-287. "Тие дене — каза Царят — ще са поченат совещания в Цариград между представителите на Великите държави за определението на мирните условия. НБ, 1877, бр. 62, 241.
3. Остар. Предопределение, предназначение, призвание. Тя [Христовата наука] ни учи да познаваме нашето определение на този свят и длъжностите към Бога. К. Кесаров, Ч, 63. Но зачтото мисль, че мнозина от вас не знаете на что е позвана жената на тоя свят и какво е нейното определение между чловечеството, зато съм наумила да Ви прикажа сега за това. Лет., 1869, 144. Ако еднаж ся уничтожи благородното нейно [на жената] определение, тогаз в заблужденията си може да бъде телесно още хубава, обаче престава вече отда бъде достолюбезна. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 170. Той е ясно изтълкувал що е за человека права и що е за него длъжност; изяснил му е неговото определение и казал му е нащо да ся надее. Г. Йошев, ЧБ (превод), 96.
4. Грам. Несамостоятелна, второстепенна част на изречението, която пояснява коя да е част на изречението, представена от съществително име; атрибут. Когато прилагателното е определение на подлога или на сказуемното име, членуваме го с пълен член, а когато е определение на допълненията, употребяваме кратки членувани форми: Планинският вятър се усилва. Той е
храбрият защитник на слабите. Скоро стигнахме до големия дъб. Л. Андрейчин и др., БГ, 101. Определението обикновено е прилагателно име, но може да бъде и числително, причастие. Л. Андрейчин и др., БГ, 240-241. Подчинено изречение, което изпълнява служба на определение в главното изречение, се нарича определително. Л. Андрейчин и др., БГ, 283.
5. Юрид. Остар. Съдебно решение, издавано във връзка с решаването на някакъв, обикн. частен въпрос, възникнал в хода на съдебното производство. В съдебната присъда трябва всякога да ся означава въз кого именно ся стоварва изплащанието на съдебните разноски.. Но подробно пресметвание на съдебните разноски.. става в особено определение. ВП, 148. Представените отделно от обясненията, въз съществото на делото отводи, ся разрешават от съда с особено определение. ВП, 39. Причините за отстранението.. ся изпитват от съда без участието на отводимия в закрито заседание и определението на съда за отстранението ся почита окончателно. ВП, 42. Определението, с което се издава заповед за плащане или се отказва в издаването ѝ, не подлежи на обтъжване. Хр. Даалиев, ТИА, 138. На съдържателите или управителите на спецарии и на лаборатории, за употребените от тях при съдебно-химическите изследования реагенции, ся дава плата по определението на съда. ВП, 147.
6. Юрид. Остар. Разпореждане на държавно или международно учреждение със силата на закон; постановление. Доктор Догански разправяше, че смесената разграничителна комисия, натоварена да тегли граница между България и Сърбия, според определенията на Берлинския договор, е била много нещастно съставена за нас. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 150-151. В 1814 г. Рейнският съюз (уничтожен) и всичка Германия, според определението на Венския конгрес, станала както си била Германски съюз. Г. Икономов, КЗ, 51. В 1140 г. бяха изгорени, по определението на Константинополския събор при патриарха Лева Стипиота, съчиненията на някого си Константина Хризомола.. Тези съчинения имаха противочерковен характер. Р. Каролев, УБЧИ, 106. Наистина, в закона не се остави тъй както би трябало ясно и категорично (каквито са ясни и категорични определенията на всякой закон), но затова не съм крив аз, а онез, които дадоха последня форма на тоя закон. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 124-125. Нему било поръчано да предаде на Македонската църква всичките определения и постановления на Събора. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. 2, 306.
◊ Несъгласувано определение. Грам. Определение, чиято връзка с определяемата част в изречението е лишена от формално съгласуване. Съгласувано определение. Грам. Определение, изразено чрез прилагателно име или чрез причастие, съгласувани с определяемата дума. Определението бива съгласувано или несъгласувано. Съгласуваното определение най-често е прилагателно. Съгласува се с определяемото по род и число: хубав ден, хубава местност. Л. Андрейчин и др., БГ, 241. Сказуемно (предикативно) определение. Грам. Второстепенна част на изречението от групата на сказуемото, която означава признак, съотнесен с подлога или допълнението в момента на действието, изразено чрез сказуемото. Дума, която пояснява спомагателния глагол съм, се нарича сказуемно определение. Обикновено сказуемното определение отговаря на въпрос кой, какъв: Аз съм водачът. Л. Андрейчин и др., БГ, 244. Сказуемно определение могат да имат и други глаголи, като: наричам се, казвам се. Л. Андрейчин и др., БГ, 244. Когато сказуемното определение е съществително, не се съгласува с пояснено име:.. Ако сказуемното определение е друг вид менлива дума, съгласува се по род и число. Л. Андрейчин и др., БГ, 245.