ОПРЕДЕЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЕДЕЛЀНО нареч. 1. По точно установен или посочен начин; ясно, конкретно, недвусмислено. Искаше да разбере добре за какво го питат, какво искат от него и чак след като преценеше положението, отвръщаше по-определено. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 34. Рядко и в България дори, може да се срещне тъй ясно и определено очертан тип: високи, снажни и здрави мъже, мургави лица, издадени скули и широки плещи. Й. Йовков, Разк. III, 180. — Хорската работа остави ти, ами с Младена какво я наредихте? — сега вече по-определено и още по-настойчиво запита учител Трайко. Т. Влайков, Съч. III, 223. Яворов подарил на Мина пръстен с опал.. За същия пръстен той написа стихотворение "Пръстен с опал", а още по-определено пише за него в парижкия си дневник:"И на нейната малка ръка аз бях турил един пръстен". Д. Минев, Т, 1954, кн. 11, 27.

2. Безусловно, несъмнено, неоспоримо. Определено можем да кажем, че ние преминахме вече към практическа работа по въвеждане на автоматизирана система на управление в параходството. ТД, 1971, бр. 7, 1. — А отдавна ли играете? — внимателно попита мъжът. Тоя въпрос вече определено не се хареса на момчетата. П. Вежинов, СО, 10-11. Чак сега [Валери] усети болката от загубата на баща си.. Ако тая вечер Валери не беше излязъл, подгонен от тая същата болка навън, той сигурно нямаше да чуе разговора на ония две жени и цялата тая история щеше да бъде съвсем друга, дори определено съвсем друга. Ал. Томов, П, 118-119.