ОПРЕДЕЛИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЕДЕЛЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от определителен; определеност. Точността на слога състои в строгата определителност на изразението, тъй щото речта да има именно толкози думи, колкото и понятия са в нея, ни по-много, ни по-малко. Т. Шишков, ТС (превод), 36-37. Математиката е една от тъй наречените точни науки.., които не само не търпят, не допускат, а изискват всякога крайна точност, ясност и определителност. Г. Кирков, Ч, 1874, бр. 2, 52. Слогът на прозаика са ограничава само с тези свойства на речта, които удовлетворяват на требованията на ума, т.е. с определителност и яснота. Т. Шишков, ТС (превод), 22.