ОПРЀТВАМ

ОПРЀТВАМ, ‑аш, несв.; опрѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. опрѐтнат, св., прех. Диал. Завивам нагоре, засуквам или повдигам край на дреха (обикн. ръкави, крачоли, пола и др.); запретвам2. Нонка раздигна масата и почна да мие съдините, но свекървата мълчаливо я избута, опретна ръкави и каза: — Иди си почини! Ив. Петров, НЛ, 127-128. Вечерта ръководителите я избраха, а сутринта на другия ден тя забули глава с ръченика, опретна ръкави и грабна вилата. А. Каралийчев, ПД, 128. Когато газя във вода, опретвам крачолите на панталона си, за да не се мокрят. // Оголвам, заголвам ръце обикн. до лактите или крака до коляното, като запретвам нагоре част от дреха. — Па опретнал [Герчо] ръце до лактите, а по них се опънали жили като въжета. Елин Пелин, Съч. V, 84. Първият път само с един замах на сабята си [Христо] беше изклал всички турци и когато българите опретнаха крака да газят голямата река, те — турците — по чудо станали и без глави припнали да гонят българите. Ц. Церковски, Съч. III, 144. опретвам се, опретна се страд.

ОПРЀТВАМ СЕ несв.; опрѐтна се св., непрех. Диал. 1. Завивам нагоре, засуквам или повдигам край на дреха (обикн. на ръкави, крачоли, пола и др.); запретвам се. Крачола пуши тютюн и гледа от чардака. А.. Любомирова коруджия, опретнал се като турчин, влязъл вътре в хорото, взел една чиликница и не пуска ни едно момче да припре и влезе в хорото. М. Кънчев, В, 183. Да си стана бабата, да се опретнала до лахтете.., та си месила една чуречина. Нар. прик., СбНУ VIII, 28.

2. Обикн. със следв. гл. и съюз да или предл. на. Залавям се енергично да извърша нещо; запретвам се, захващам се. Дойдоха двете им дъщери с децата си от съседните села, .. опретнаха се на работа и къщата се напълни с радостна глъчка и суетня. И. Петров, НЛ, 94. Честити сме, добър случай и за нас да се опретнем и да работим, защото жетвата е изобилна. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 559. Ратайският комат не стигал дори за него. Опретнало се момчето: тук къртица ще изрови да одере кожата ѝ за продан, там гарджи яйца ще намери да се облажи. Ст. Станчев, НР, 174. Така земни за здрава основа днешния говорни език.., та да са опретнем юнашки ний синца — учените и истинските българи — да издигнем народния ни език, колкото са може на едно най-горнио стъпало. Ив. Богоров, Ч, 1875, кн. 5, 225. То ще бъде за нас по-лесно, стига само да искаме и да ся опретнем да учим и да приемем това, щото просвещените хора с длъги опити, опознали за по-добро и по-износно. Й. Груев, Лет., 1872, 231.

Опретвам / опретна лакти. Разг. Залавям се усърдно и усилено за работа. Не вярвай вече в голите надежди, / не вярвай в скъдоумните поети, / вдигни глава, сключи хайдушки вежди / и опретни лакте за тежка жетва. Н. Зидаров, СП, 46.

— Друга (диал.) форма: опря̀твам.

Списък на думите по буква