ОПРЍДАМ

ОПРЍДАМ, ‑аш, несв.; опреда̀, ‑ѐш, мин. св. опрѐдох и опрѐдах, прич. мин. св. деят. опрѐл, св. Диал. 1. Прех. Преда някакво определено количество (вълна, памук и под.) или всичко; изпридам. — За биволите трябват чулове. Гледай да опредеш козината по-скоро, за да им изтъчеш. К. Петканов, Х, 24. Венка на войвода думаше: / — Я, ставай, ставай, войводо, / че си къделя опредох. Нар. пес., СбВСт, 553. Неда кадийо думаше: / .. / "Къделята си опредах, / вретеното си напълних. / Да ида да си донеса / друга къделя и вретено". Нар. пес., СбГЯ, 238. Опредох две къдели вълна, а останаха още няколко за предене.

2. Непрех. Прен.Побягвам, офейквам, запрашвам. — Дядо Станко, ти дириш вълка, а той в кошарата... На, Горан ей сега опреде към лозята, еей сега! Ц. Церковски, ТЗ, 117. Миг турците попарени останаха, / па търтиха да бягат през глава. / Опридат те един през друг. К. Христов, ХЗ, 137. По рида / надолу хукнали турчата — тоз оприда / гологлав, онзи там, в потури замотан / се пъне. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 202. опридам се, опреда се страд. Баба Росафа се завърна с торба вълна на гърба. Обърна се към Яна. — Трябва да се опреде, — Костадиница ми я даде. К. Петканов, СВ, 47.

Списък на думите по буква