ОПРИЛИЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРИЛИЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; оприлича̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някой или нещо да прилича на другиго или на друго нещо; уподобявам, наподобявам. Гласът на Дойко люлееше двуетажната паянтова постройка със замърсена бяла мазилка и нов покрив, който оприличаваше общината на дрипав селянин с празничен каскет. Д. Вълев, З, 94. Малко по-навътре други деца, пъхнати под леглата, пълзяха по пода като питомни зайчета.. Еднообразните им сивобелезникави дрешки още повече ги оприличаваха на малки животинчета! Г. Райчев, ЗК, 232. Сали Яшар наистина имаше нещо, което го оприличаваше на тия хора. Като всеки ковач, той беше здрав и силен човек. Й. Йовков, ПК, 5. Взимаше участие и.. Стефан Каршияков, господин с повелителен вид, с вежди и мустаци, които го оприличаваха на Тарас Булба. Ив. Вазов, Съч. ХХ., 90.
2. С непряко доп. с предл. на. Определям нещо (по вид, свойства и под.) като подобно, сходно на друго; уподобявам. Елините, както всички древни хора, не можели да си обяснят много природни явления. Затова те се страхували от тях и ги оприличавали на необикновени същества. Ист. V. кл, 1980, 90. Напипа [в джеба] и няколко пшенични зърна и се размисли да разбере, кога ги е сложил. Извади ги върху шепата си, избра най-едрото зърно и го оприличи на детско личице. К. Петканов, ДЧ, 100. Тоя масив, по величината на многобройните си върхове.. наумява австрийските Алпи. Иречек го оприличава на Татра. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 55. Едвам, и то твърде рядко, на някои много големи разстояния открива оазиси.. Тези оазиси можем ги оприличи на острови сред море. С. Бобчев, ПОС (превод), 256-266. оприличавам се, оприлича се страд. Тук [в планината] разните форми на сталактитите и сталагмитите се оприличават от населението на разни фигури, напомнящи епизоди из Новия завет. П. Делирадев, В, 134.
ОПРИЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; оприлича̀ се св., непрех. 1. Остар. Ставам подобен на някого или на нещо; заприличвам. Лицето ѝ се оприличи на пембян трандафил, когато цъфне сутрина по роса, пред изгряването на слънцето. Ц. Гинчев, ГК, 166. Тая зелена поляна, дето по-преди крак человечески едвам е стъпвал, сегиз-тогиз сега се е оприличила на един многолюден град. Т. Икономов, ЧПГ, 73. Зачтото, ако презреш истинното и явното, и погледнеш на неистинното и на неявното, тогаз ще ся оприличиш на оногова пътника, който като пътува близо до една бистра река и като гори от жажда, не си простира ръката да я погаси. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 118. Къщният кът ся оприличи на едно огледало, в което ся оглядва всичко, что ся мисли и връши из цялото общество. Й. Груев, СП (превод), 291. Като са имали за пример (образ) тия [на Андрея Критски и други] самогласни служебни песни, други песнописци, подражаваящи на тях и като са съставлявали песни по кроежа на първите и гласът искали да са оприличат на тях, да им бъде подобен. З. Петров и др., ЧБ (превод), 69.
2. Мисля се, представям се за някого, идентифицирам се с някого или се смятам за сходен, подобен на някого; уподобявам се. — Не мислиш ли, че в Цариград има хора, които са били в България и добре помнят българския цар, на когото се оприличаваш? Те знаят и повтарят едно: Ивайло не е жив и е бил посечен от Ногаеви хора. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 500. В разказванието на превъзходните деяния на твоите предшественици можел ли си да останеш равно
душен, чтото да ся не оприличиш на тях? Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 205.