ОПРЍМЧВАМ

ОПРЍМЧВАМ, ‑аш, несв.; опрѝмча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Обвързвам, стягам с примка някого или нещо; впримчвам, запримчвам, омотавам. И да знае още този народ, че може да скъса примката от шията си и да опримчи главата на господаря си и да дърпа въжето, както си иска и колкото си иска. Н. Каралиева, З, 62. Обяздването на буйни коне се извършва като се хвърли ласо, чийто клуп опримчва шията на коня.

2. Прен. Подвеждам някого, като го обвързвам, въвличам в някаква заблуда или в нещо непочтено; впримчвам. — Докато Хамсуновци, Стринберговци и прочее автори донякъде несъзнателно залъгваха читателите с празни илюзии.. днешните им ученици съвършено съзнателно наливат вода в мелницата на тия, които искат да опримчат в емблемата на пречупения кръст човечеството за още хиляда години! А. Гуляшки, Л, 100.

3. Прен. С хитрост успявам да съблазня някого, накарвам го да се увлече, да се привърже към мене; замотавам2. С красивата си външност тази кокетна жена успява ловко и бързо да опримчи захласнатите по нея богати мъже. опримчвам се, опримча се страд.

ОПРЍМЧВАМ СЕ несв.; опрѝмча се св., непрех. Заплитам се, омотавам се; впримчвам се. Конят се отвърза, хукна по пътя и се опримчи във влачещото се между краката му въже.

Списък на думите по буква