ОПРИЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЍЧНИК, ‑ът, ‑а, мн. ‑ци, м. Истор. В Русия — военен дворянин от специалната войска, служила за опора на цар Иван IV Грозни против опозиционно настроени среди измежду болярското и княжеско съсловие през 1565 — 1572 г. — Моята подкваса е по-друга. Моят корен е от опричниците на цар Иван Василиевич Грозни, които са трепали непокорните боляри, крамолни и лукави. Д. Рачев, СС, 147.

— Рус. опрѝчник.