ОПРОВЕРГАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОВЕРГА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от опровергавам и от опровергавам се. Неси мълчеше поразен. Тая логика сега му се виждаше толкова безукорна, че не виждаше никакъв път за нейното опровергаване. П. Вежинов, БГ, 163. Той тогава.. са отличи в опровергаването на една книга. Ч, бр. 9, 397.