ОПРОВЕРГАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОВЕРГА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Опровержение, опровергаване. Ако има [ораторът] да потвърди някои истини или да опровергае някои неправедности, ще изложи своите доказателства или опровергания: това се казва потвърдение или опровергание. Д. Войников, РС, 240-241. "Не се съмнявам .. други пак са искали да ме представят за горд и немилостив тиранин, но толкоз едното, колкото и другото са лъжи и опроверганието на първата достатъчно е да опровергае и втората". П. Кисимов, ОА II (превод), 93-94. Само окончателните решения подлежат на опровергание пред Касационното съдилище, а не и подлежащите на апелация. ДЗОИ I (превод), 93-94.