ОПРОПАСТИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОПАСТЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Книж. Лице, което опропастява, разрушава, унищожава нещо; унищожител, съсипник. Аз [Стамболов] не искам да ме зачислят в лика на предателите и опропастителите на отечеството. С. Радев, ССБ II, 155. Ахмед Барутунлията опропастителят на Батак, Карловския Тосун бей и Плевенският каймаканин дели Неджиб получиха [от султанското правителство] ордена "меджие". Г. Бенев, БК (превод), 70. Сега само ще отбележим, че е престъпно за едно правителство да деморализирва народа с невъзможни и в основата си гибелни облекчения, които са присъщни на всички опропастители на държавните финанси. Пряп., 1903, бр. 69, 2. Почнаха вече явно да действуват за връщание на Куба, явно викаха и изобличаваха водителя авантюрист и опропастител. П. Кисимов, ОА II (превод), 48.