ОПРОПАСТЍТЕЛЕН

ОПРОПАСТЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който причинява загуба, вреда, щета, довежда до унищожение, разруха, опустошение; опустошителен, унищожителен, вредителен, губителен, гибелен. Той си не прощаваше тая грешка, която щеше да бъде опропастителна за него и за делото му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 165. Секи, който има сърце и го боли за своите, ще усети една жалост, когато си помисли какви опустошения са правили и правят тези опропастителни болести по добитъка. Ступ., 1875, бр. 7-8, 58. Каймаканинът, уведомен за случката, поиска " престъпника" от селото и селяните решават да го крият общо. Те съобразили, че ако стареца падне в турски ръце, не е чудно да станат някои опропастителни разкрития: той бил виждал чети да идват в селото и знаел хора да притежават оръжие. П. К. Яворов, ХК, 43. Пълнят някои от сегашните български вестници с безстилни хули и псувни, обезсърчителни за народните дейци.. и опропастителни за народното добро и народното преуспявание. К. Шапкарев, МЖБМ, 23-24.

Списък на думите по буква