ОПРОПАСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРОПАСТЯ̀ВАМ, ‑яш, несв.; опропастя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Довеждам с действията си до пълен провал, до разорение или до гибел някого или нещо; разорявам, съсипвам, унищожавам. След това той [Ганьо Балкански] заграби в алчните си лапи цяла България, изпооцъка я и още доста свят опропасти и изтреби — но народ свършва ли се? Ем. Манов, В, 6. — Абе, вие да не сте болшевики? — Какво е това болшевики? — учудиха се братята. — Това са — каза г-н министърът — особени хора, които искат да опропастят България. Хр. Радевски, Избр. пр III, 88. — Пак ви повтарям: вие опропастявате страна‑
та, тикате с вашата глупава политика България към верна гибел. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 135. — Не обичам войната. Ненавиждам я и се отвращавам от нейната кръвожадна и ненаситна уста.. Отвращавам се от нея, защото изпояжда децата на народа и опропастява неговата творческа младост. К. Петканов, ОФ, 1950, бр. 1870, 4. Първата му [на Груев] голяма сделка свърши с фалит, който опропасти една банка с влогове на дребни спестители. Д. Димов, Т, 138. // Правя нещо да стане негодно за използване; повреждам, съсипвам. — Вилна зона ще правят! .. — А защо им е вилна зона? .. Малко им са дворовете, хайде сега и вилни зони! На тях да оставиш, земята ще опропастят. Р. Михайлов, ПН, 89. — Ето и овчари са подкарали овци насам. Опропастиха хорската стока, опропастиха!... През лозя, през мисири, — карат наред... Ц. Церковски, ТЗ, 117. А от яйца им [на пеперудите] ся излюпват черни вълнясти гъсеници, кои почват да ядат тоз час листие.. и опропастяват зелието. Г. С. Раковски, П, 71. Не било възможно да се зимува в тази земя, която дългата война тъй беше опропастила. Г. Бенев, БК (превод), 13. Военни машини минаха през градините и опропастиха, изпотъпкаха всичкия току-що поникнал разсад.
2. Прахосвам, разсипвам, пропилявам нещо, обикн. пари, имот, богатство, състояние. За няколко месеца бе опропастил из комарджийниците в Монте Карло жълтиците на отец Флавиан. Т. Харманджиев, КЕД, 236. — Такъв имот! Опропасти го, изяде го! Й. Йовков, ЧКГ, 217. Камен: — С тебе ние бяхме направили условие — когато ми препродаваше имота, да ти плащам 10 процента от чистия приход .. Петър: — Уговореният процент беше догде се уреди въпросът с Железарови. Сега тоя въпрос се свърши и ти трябва да ми върнеш имота! Камен: — Да ти го върна, че да го опропастиш за една година? Д. Немиров, В, 61-62.
3. Покварявам, развращавам някого, правя го да стане безнравствен. Твоят разум от зли страсти / никога не бе размътен. / Виж как днес те опропа̀сти / лакомството, тоз грях смъртен! Ив. Вазов, Съч. IV, 46.
4. Прен. Накърнявам честта, достойнството на някого или нещо; опозорявам. — Знаеш ли в какво семейство влиза Бистра? .. Не стига, че ми опропасти детето [синът на диплома̀та], а сега се тегли... Това ли го научи доброто му семейство? М. Грубешлиева, ПИУ, 36. Има в града лекомислени хора, които се подиграват не само със селянките, но и с гражданките.. Много лековерни момичета са опропастили, много домове са разорили. Н. Попфилипов, РЛ, 72. Селямсъзът се разрева побеснял, като обсипа Варлаама с обвинения в бунтовничество и че искал да опропасти къщата му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. опропастявам се, опропастя се страд. Жителите, на които къщята не са разориха, не са по-малко за оплаквание, защото те съвършено са опропастиха от грабежите. НБ, 1877, бр. 66, 258.
ОПРОПАСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; опропастя̀ се св., непрех. 1. Съсипвам се материално; разорявам се, провалям се. Печелеше от всичко, на каквото се нахвърлеше. Но кога ли ще залети по нещо, от което може да се опропасти? Т. Харманджиев, КЕД, 54. — Опропастихме се, жено — въздъхна една вечер Владо и полегна на одъра.. Както върви, ще се гладува и това е. Кр. Григоров, Н, 114. Редакциите на нашите списания със своята нехайност и дивотия сами си причиняват увреди и се опропастяват. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 228. — Не казвам, че непременно ще се опропастите — търпеливо забеляза той. Д. Димов, Т, 324.
2. Остар. Погубвам се, затривам се, разпилявам се, изчезвам. Историята ни споменва за мнозина големи и прочути народи на света, които са опропастили и изгубили само за това, защото не са знаяли каква голяма сила има образованието. Г. Бенев, Ч, 1875, кн. 7, 301. В последне време, обаче, с жалост се съглежда, че много училищни приходи, по нямание кой да ги управлява, остават занемарени и се опропастяват! Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 79. Да се обърне още веднъж, да изпита и се научи що ли станал описаний имот, съществува ли или се е опропастил и изгубил, то не е вече негова грижа. К. Шапкарев, СбНУ III, ч. III, 253.
3. Остар. Изгубвам честта, достойнството си; опозорявам се. — Дето ще ся каже .. Воитиди отиде, опропасти ся! Убил човек. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 34.