ОПРОСТАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРОСТА̀ЧВАМ, ‑аш, несв.; опроста̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Грубо. Правя някой да стане простак или да заприлича на простак. Вярно е, че сега пресата има свободата да пише, но понякога свободата не прави простаците културни, а

опростачва културните. Хр. Бръзицов, НЦ, 294. Зле възпитаваните родители също така зле възпитават и своите деца. С лошия си пример за подражание неусетно ги опростачват.

2. Правя нещо да стане пошло, просташко; принизявам, опошлявам, овулгарявам, опорочавам. Пиянски провиквания и ругатни опростачиха празничната музикална атмосфера в ресторанта. опростачвам се, опростача се страд.

ОПРОСТА̀ЧВАМ СЕ несв.; опроста̀ча се св., непрех. Разг. Грубо. Придобивам качества на простак, заприличвам на простак.