ОПРОСТЍТЕЛСКИ

ОПРОСТЍТЕЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Който има или изразява опростително, елементарно, повърхностно, схематично съдържание; опростенчески, елементарен, опростителен. Все още някои опростителски представи за положителния герой се намесваха в творчеството на отделни автори. Лит. ХI кл, 1964, 301. Нашата критика на практика допусна да се откаже от някои принципи, които са основни принципи на нейното развитие и нямат нищо общо с

догматизма.. с грубата опростителска намеса в литературния процес. ЛФ, 1958, бр. 14, 1. Опростителски изказвания.

ОПРОСТЍТЕЛСКИ

ОПРОСТЍТЕЛСКИ. Книж. Нареч. от прил. опростителски; опростенчески, елементарно. Той [Величков] не вижда реалистична тенденция в драматичната творба на Друмев и твърде снизходително, което на практика значи твърде опростителски, се залавя с оценката на патриотичните идеали на Друмева. Т. Стоянов, ЛФ, 1956, бр. 3, 3. По този начин нашият критик, който много щедро говори за опростителството у другите, е пристъпил най-опростителски и догматично към разглеждането на Яворовото дело. Хр. Радевски, ЛФ, 1958, бр. 4, 2.

Списък на думите по буква