ОПРОСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПРОСТЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; опростя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Правя нещо да стане или да изглежда по-просто, отколкото е, предавам или разбирам нещо в по-прост, по-несложен вид, отколкото е; елементаризирам, схематизирам. Противоп. усложнявам. Може да ми се възрази, че опростяваме нещата, че ги представяме много по-елементарно, отколкото са те всъщност. Но нашият схематизъм е производен, той произлиза от схематизма в живота и в семейството и ще бъде не много
умно, ако не осъзнаваме това. Отеч., 1978, кн. 19, 18. — Нашият селянин е трезвен. Той знае своя дом и своята жена и жените — своите мъже. Това сектанство ли го наричаш? — Ти не опростявай работите. Не е така, както беше. Ст. Даскалов, ЕС, 32. Ще добавим, че Талев владее не само умението да изтръгва важното, типичното, той владее и сръчността да опростява жизнения материал, да го включва в убедителни, външно не особено сложни, но достатъчно обхватни повествования. ВН, 1953, бр. 286, 4. опростявам се, опростя се страд. Ако се превежда драматическо произведение, в превода не бива да се опростява и обеднява художественото произведение. Н. Лилиев, Съч. III, 95. Действието умножение е съкратено събирание на равни числа и то може да се извърши по правилата, дадени за действието събирание; но защото събираемите са равни, това действие може да се опрости. Кр. Кърджиев, А, 35.
ОПРОСТЯ̀ВАМ СЕ1 несв.; опростя̀ се св., непрех. За положение, ситуация, проблем — ставам по-прост, по-малко сложен или прост, обикновен, ясен за възприемане, разбираем, несложен; изяснявам се. Той присви очи, защото му се мярна Теофано̀, подстригания богомил и някак си нещата се опростиха, — господине деспоте, два кораба са повече от един, но не двойно, а десеторно. Значи, в името на удесеторяването, ти нямаш как, просто ще се съгласиш с мене... Д. Добревски, БИ, 237. Опрости се данъчната система и се внесе по-голяма справедливост при облагането на населението.
ОПРОСТЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; опростѐя, ‑ѐеш, мин. св. опростя̀х, прич. мин. св. деят. опростя̀л, ‑а, ‑о, мн. опростѐли, св., непрех. Рядко. Ставам прост, малокултурен, неколтурен; изпростявам. — Въпросът е за социализма! Таткото се засяга: — Можеш да си четеш там книгата и без да кудкудякяш? — Уви, трудно е, когато до ушите ми достигат глупости! И изобщо ти, мили, много опростя в това фуражно министерство! — казва загрижено мамчето. Тарас, СГ, 40. Синът изрази съжалението си, че малката е опростяла съвсем, щом е почнала да поверява личните си работи на други хора. И. Петров, ПР, 143. Чувствуваше, че започва да опростява в това полупусто и отдалечено планинско село без никакви книги, вестници, без радио и кино.
ОПРОСТЯ̀ВАМ СЕ2 несв.; опростя̀ се св., непрех. Смятам се или правя се на по-прост, отколкото съм. — А бе, тя къща, то чедо като за мене селянинът ли са? .. — Ама недей дотолкова да са опростяваш и да са снимаш долу, Иванчо. Ил. Блъсков, ПБ II, 37.
ОПРОСТЯ̀ВАМ3, ‑аш, несв.; опростя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Обикн. св. Поставям нещо да стои право, в отвесно положение; изправям, възправям. Детето опрости коша и пчелите ся сбраха вътре. Н. Геров, РБЯ III, 376. опростявам се, опростя се страд.
ОПРОСТЯ̀ВАМ СЕ3 несв.; опростя̀ се св., непрех. Диал. Внезапно се появявам някъде или изведнъж се изправям, заставам пред някого или нещо; изстъпвам се, възправям се. Заеднъж вратата се хласнала и юнакът ся опростил пред них. Н. Геров, РБЯ III, 376.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.