ОПРОТИВЯ̀ВАМ

ОПРОТИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; опротивѐя, ‑ѐеш, мин. св. опротивя̀х, прич. мин. св. деят. опротивя̀л, ‑а, ‑о, мн. опротивѐли, св., непрех. За храна, питие и под. — преставам да доставям удоволствие, ставам противен, обикн. поради продължителна употреба; омръзвам, втръсвам. Чешмата течеше на капки и на Яна ѝ се допи вода.. Сладки бяха първите няколко глътки и после опротивяха. Т. Монов, СЧ, 103. △ Всяка храна след многократно приемане опротивява.На третия ден постното и еднообразно ядене опротивя на всички.

ОПРОТИВЯ̀ВА МИ несв.; опротивѐе ми св., непрех. Изпитвам чувство на досада, отегчение, нетърпимост към някого или нещо поради това, че се извършва еднообразно и монотонно, става многократно или продължава да съществува прекалено дълго; дотяга ми, омръзва ми, втръсва ми. Всичко си вървеше така дълги месеци, макар Иван да чувствуваше как у него се надига все по-горещо нетърпение. Почнаха да му опротивяват дори разговорите с Атанаса — втръснало му беше от приказки. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 226. — Вие не знаете какъв непоносим човек е той.. как съм се измъчила с него през тези петнайсет години съвместен живот, как ми е опротивял този пияница и побойник. Й. Попов, СЛ, 93. Отдавна му беше опротивяла тази жена. Не можеше вече да понася жълтеникавите ѝ, меки коси .. Дразнеше го мършавата ѝ фигура. Й. Гешев, ВОТ, 48. Всичко, което бе видял — хубавите улици, къщите, пристанището.. всичко му опротивя изведнъж и завинаги. И. Петров, МВ, 215.

Списък на думите по буква