ОПРЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПРЪ̀СКВАМ, ‑аш, несв.; опръ̀скам, ‑аш, св., прех. 1. Намокрям или изцапвам нещо или някого на отделни места или изцяло с течност, обикн. вода, кал, кръв и под.; напръсквам, изпръсквам. Пантелей не подравни двора си.. и Гичка.. трябваше тази сутрин да вдига полите си, за да не ги опръска с разкиснатата, рядка кал. А. Гуляшки, МТС, 330. Препусна през реката, опръска няколко жени, що беляха платно. К. Петканов, ОБ, 223. Веднъж едно от децата на Петровица беше опръскало с кал детето на Божаница. Елин Пелин, Съч. III, 14. — Кой ще води това диване? — каза стражарят сърдито, като вдигна ръка да удари кончето, което опръска ръкава му с пяна. Ем. Станев, ВТВ, 52. Не хвърляй камък в рядка кал, ще те опръска. Послов.

2. За течност — като пръскам, разпръсквам се, покривам нещо или някого отчасти или изцяло; изпръсквам. Птицата подскочи с последна сила, а от пронизаната ѝ гуша бликна струя кръв. Няколко капки опръскаха сърмените поли на Сарината дипленица. Ст. Загорчинов, ДП, 259. Мама хвана вимето ѝ [на кравата], стисна го и струйка мляко ме опръска по ръката. Кр. Григоров, ОНУ, 106. Славян Дойков .. неусетно наклони чашата с вино, който беше взел в ръка и няколко капки вино опръскаха лачените обуща на царя. Д. Ангелов, ЖС, 204.

3. Диал. Разливам, разплисквам течност (обикн. от някакъв съд и под.). Цанко наля вода от голямата чугунена кана. — Полека, полека, ще я опръскаш! — подвикна му госпожата, като видя колко силно трепереше ръката му. О. Василев, ЖБ, 102. опръсквам се, опръскам се страд. и възвр. Около триста души — мъже и жени са посекли тука с топор. По-напред са ги събличали голи да се не опръскат дрехите. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 99. — Във вашата смрадлива локва — с глен и жабуняк покрита, — камък хвърлиш, да се опръскаш само! П. Тодоров, Събр. пр III, 360. После натиснаха поилките, опръскваха се, но не се отдръпваха.. докато се напиха. Ст. Даскалов, ЕС, 90.