ОПТИМАТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПТИМА̀ТИ мн. Истор. Представители на привилегировано патрицианско съсловие в Древния Рим (края на II-I в. пр. Хр.), които изразявали интересите на висшите слоеве от робовладелската аристокрация. От една страна богатите и знатни [римски] фамилии (оптимати) разбогатяли ищи повече от по-напред, защото обсебяли обществените земи, купували за малка цена земите на осиромашелите челяди и тъй си съставяли грамадни поместия. Н. Михайловски, РВИ (превод), 238. Така са наричали в старий Рим привилегированите граждане, които са стараяли да запазват само за себе си важните държавни служби. Т. Коджов, Р, 51. Богатите и знатните римляни (които наричали оптимати) живяли съвсем

разточително. Г. Йошев, КВИ (превод), 114.

— От лат. optimas, ‑atis 'най-добър, най-знатен; аристократ', през нем. Optimat или рус. оптимат.