ОПТИМЕТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПТИМЀТЪР, ‑ът, ‑а, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Техн. Оптически измерителен уред за особено точно измерване на линейни размери, калибри и др. Ако например направляващият елемент на електрическия бутон има хлабина от 0,5 мм, която е напълно допустима, то направляващите елементи на миниметъра, компаратора, оптиметъра, микрометъра, шуплера и други трябва да бъдат направени с точност от порядъка на 5 микрона или, тъй да се каже, с най-малката възможна хлабина. П. Минков и др., ЕФМ, 132.

— От гр. |πτός 'видим' + ‑метър през фр. optimetre и рус. оптиметър.