ОПТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПТЍЧЕН, ‑чна, чно, мн. ‑чни, прил. Който се отнася до или е свързан с оптика (в 3 и 4 знач.); оптически. Те [лещите] са най-съществената част на почти всички оптични апарати, като се почне от най-простите — обикновени очила и се свърши с големите астрономически тръби. Физ. Xкл, 1951, 136. В оптичния цех, където за пръв път в нашата страна се изработват микроскопи, диапрожекционни апарати и др., производствениците монтират последните уреди. ВН, 1945, бр. 295, 2. Висококачествените пунктални стъкла на "Учтехпром" коригират зрението на очите и не отстъпват по качество на внасяните от чужбина.. Рецептите се изпълняват във всички оптични магазини в страната. ВН, 1960, бр. 2670, 3. Оптичен образ. Оптичен екран. Оптичен микроскоп. Оптични стъкла. Оптично изображение. Оптична леща. Оптичен център. Оптичен кръг. Оптична ос. Оптичен уред. Оптичен преобразувател.

◊ Оптичен диск. Комп. Вид компютърен носител на информация, която се записва оптически чрез електронно излъчване на светлина или с лазерен лъч по метода на хо-лографията, с възможности за съхраняване на голямо количество информация. Оптичен мерник. Спец. Техническо приспособление на огнестрелни оръжия, което се състои от система оптически уреди, чрез които се постига максимално точно прицелване на голямо разстояние; оптически мерник. Нзуа е велик ловец.., но въпреки храбростта си няма пушка. Ако дойде с нас в блатото — ще получи това оръжие.. За да направи предложението още по-съблазнително, ван Блик започна да монтира оптичния мерник. К, 1963, кн. 1, 22.