ОПТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Оптичен. Бенко остана да нощува при Манило. Рано на другия ден той се яви на посочения във вестника адрес — канцеларията на фирмата "Скайлайт", която произвеждаше всякакви оптически уреди и съоръжения. Ал. Бабек, МЕ, 168. Момчето работеше в оптически магазин. Й. Радичков, СР, 95. От четирите сеизмографа при Софийската сеизмична станция два са с хоризонтално махало, .. третият е оптически, който улавя едновременно вертикалните и хоризонтални трусови вълни. М. Несторова, ДЗК, 35. Оптическо изображение. Оптически ефект. Оптически прибори. Оптически апарат. Оптически свойства. Оптическо стъкло. Оптически наблюдения. Оптическо изображение. Оптическа система. Оптически инструменти. Оптическа тръба.
◊ Оптическа измама. Книж. Нереално, невярно възприемане чрез зрението на нещо, обикн. несъществуващо, лъжлива, погрешна представа за нещо; заблуда, илюзия, мираж. Влакът летеше нанякъде и оставяше след себе си две черни, железни, успоредни линии, които сякаш се събираха далече, на хоризонта.., но това беше обикновена оптическа измама. Г. Крумов, Т, 47. Отдалеч градът [Севлиево] се белее със своите минарета, струва се на човека, че е много близо, но това е оптическа измама. З. Стоянов, ЗБВ III, 160. Не всички звезди, които се виждат на небето близо една до друга, представляват взаимносвързани двойки. Много често близостта им е резултат на оптическа измама. Д. Пеев, 3, 15. Оптическа мишка. Комп. Вид компютърна мишка, при която регистрирането на движенията става чрез отчитане на отраженията от светлинен диод, насочващ лъч към специална метална подложка. Компютър с оптическа мишка. Оптическо огледало. Физ. Огледало
от стъкло с тънко покритие от сребро, алуминий или от гладко полиран метал с пълно отсъствие на хроматична аберация, използвано в оптиката, осветителната техника, в измервателните и медицински апарати. Знаете ли, че оптическите огледала, прожекторите и автомобилните фарове са покрити със сребро, родий и хром? Св. Райчева, К, 67. Оптически мерник. Спец. Техническо приспособление на огнестрелни оръжия, което се състои от система оптически уреди, чрез които се постига максимално точно прицелване на голямо разстояние; оптичен мерник. Най-добрите стрелци в дружината бдяха непрекъснато с пушките и биноклите си. Те успяха да видят снайпериста — познаха го по блясването на слънцето в оптическия мерник на пушката му. П. Вежинов, НС, 5.