ОПУ̀ЙЧВАМ

ОПУ̀ЙЧВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; опу̀йча се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Разг. Пренебр. 1. Добивам замислено, озадачено изражение, обикн. от недоумение, от нещо неприятно; омърлушвам се, оклюмвам, опулвам се. Поканили стражарите Богдана в една тъмна стаичка. Опуйчил се тук Богдан, замислил се. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 17. — Ти какво си се опуйчила? — Защо пък опуйчила, все с такива просташки думи си служиш — каза тя, готова да се разсърди. — Е, сбърках, Райне. Трябваше да кажа: защо нямаш настроение, ама на̀, отвикнах да се изразявам купешки, прощавай. Ем. Станев, ИК I и II, 38. Иван спря сред пътя и се замисли. Това направи впечатление на Клинката.. — Какво се опуйчи? Върви в чифлика! К. Петканов, ЗлЗ, 98. — То тогива види се, че ние тая нощ наместо в нашия валор, влезле сме в този, който е идял отгоре.. Сватанаците се опуйчиха. (превод) Лил, 1884, кн 7, 14.

2. Изненадвам се, стряскам се, озадачавам се, обикн. от внезапното появяване на някого или нещо; опулвам се, недоумявам. Внезапно над главите ни с мощен, оглушителен рев на моторите си ниско прелетя боен самолет. Опуйчихме се и замръзнахме за миг на местата си.

Списък на думите по буква