ОПУ̀ЙЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опуйча се като прил. Разг. Пренебр. Озадачен, изненадан, опулен от недоумение; слисан. Тя им се извини, че се е забавила, но те я погледнаха учудени и опуйчени. Влюбените не забелязват времето! Ив. Вазов, Съч. XXV, 27.