ОПУКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУ̀КВАНЕ¹, ср. Разг. Отгл. същ. от опуквам¹ и от опуквам се.

ОПУ̀КВАНЕ², ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от опуквам² и от опуквам се.

ОПУ̀КВАНЕ³, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от опуквам³ и от опуквам се; удряне.