ОПУ̀ЛЕНО

ОПУ̀ЛЕНО. Нареч. от опулен; облещено, ококорено, изпулено. — "Нали тук живее дядо Никола с внучето си?" — пита дядо Коледа. Захласнатото момченце отговаря само с глава и продължава да гледа все тъй опулено и смаяно. Д. Немиров, КБМ, 23. Детето беше съвсем неспокойно! Току се лепи о прозореца на купето или подскача като гумена топка от гувернантката при Гики и обратно. А по гарите се взира опулено във всекиго и пляска ръце, крещи за нищо. А. Страшимиров, Р, 235. Всички мълчеха и го гледаха опулено. Мнозина си помислиха, че е полудял. К. Величков, ПССъч. I, 160.

Списък на думите по буква