ОПУС —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ПУС м. 1. Муз. Отделно музикално произведение, означено с определен номер в поредицата от произведения на композитор. В затихналата зала прозвуча опус 92 от Седмата симфония на Бетховен.

2. Остар. Дело, творба, произведение на автор, обикн. с литературно-художествено или научно съдържание. Писателят подари няколко екземпляра от опуса си, посветен на флората и фауната.

— От лат. opus 'произведение' през немски Opus или рус. опус.