ОПУ̀СКАМ

ОПУ̀СКАМ, ‑аш, и ОПУ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; опу̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. опу̀снат, св., прех. Диал. 1. Изпускам, изпущам, изтървам. — Дръж го здравата да го не опуснеш! .. — Че като го опущиш, тогава какво ще го правиш без крив ключ? Ст. Даскалов, ЕС, 23. Грабнал си шапката и право в кръчмата.. Питах, разпитвах — нищо няма. Сигур съм я [тетрадката] опуснал из пътя. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 371. През лятото то [детето] опусна веднъж кравите в чужда нива, .. съставиха им акт. Ил. Волен, МДС, 67. Черната крава, Лазаринка де, знаеш, стелна беше, та ѝ бабувахме досега... Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да опуснем телето... Но... напук на дявола и на душмани — излезе едно теле, ама красота ти казвам... Кр. Григоров, Н, 89. На Марко се свиди чаша да опущи, / да разсипе чашата сас вино.., / дигна чашата, та си вино пийе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 40.

2. Пускам, освобождавам някого или нещо. Такот Бога, пашо Дебрелио,/ девет годин мене любе чека. / Да ме пустиш любе да изпратим! Опусти га паша Дебрелия. Нар. пес., СбНУ XLIII, 219. Ка погледна Марко у дисаги,/ като виде сабля димиския / иф нему се сърце зарадува. / .. / Тогава взе Марко Кралевике, / та пресече три ситни синджире,/ та опущи робйе низ синджире. Нар. пес., СбНУ XLIII, 10. Па си срешна [Марко] Милош Кеседжиа, /па на Милош тио проговори: / "Фала тебе, Милош Кеседжио! / Я опущи гиздави девоки, / че у них е мое пръвно либе." Нар. пес., СбНУ XLIV, 31. Тамън си това продума,/ от небо ангел долете,/ донесе вакло ягненце,/ та па на Тодор думаше: / — Опущи сина Истатко, / та вакло ягне заколи! Нар. пес., СбНУ XLIII, 473. — Фала вие,.. яничаре, / опущете мене дясна ръка,/ да си пишем това ситно писмо, / да го пратим мене на дворове,/ .. / защо Марко младо че да гине. Нар. пес., СбНУ XLIII, 88. опускам се и опущам се, опусна се страд. Та извади сабля от мегдана, / отсече му глава до рамене,/ па го тури коню у зобница,/ па го даде цару го Станболу./ И йе нйега царо дарувало,/ от тъгай се царство опущило. Нар. пес., СбНУ XLIII, 103.

ОПУ̀СКАМ СЕ и ОПУ̀ЩАМ СЕ несв.; опу̀сна се св., непрех. Диал. Изпускам се, изпущам се, изтървам се. Изчезнаха те, прехвърлиха изглежда балкана, а той остана без тях сам, без опора. .. Как да им каже? Старият учител Цано всеки ден е в общината, току виж, че се опуснал пред кмета и, какъвто си е страхливец, ще идат и двамата в клопката. Ст. Даскалов, БМ, 48-49. — Питат го, разпитват го, той не казва; вика: опустих са, та паднех [в качето]. СбНУ XXXI, 105. През поле тича кошута, / кошута с младо еленце. / Всичка се сватба опусти, / та кошутата да фане. Нар. пес., СбВСтТ, 733.

Опускам (опущам) /опусна сапуня. Диал. Допускам някаква грешка; обърквам, забатачвам нещо. — Е, какво, кажи де! Нали затова те чакаме толкоз време, да кажеш! — Нека каже Боньо, той е опущил сапуня! .. — Хубаво ви е постлал днеска! Ст. Даскалов, СЛ, 465. Опускам (опущам)/ опусна фронта. Разг. Преставам да се съпротивлявам, оставям се да бъда победен. Нищо чудно, ако един ден и местната дружба се разцепи, макар че Митьо Ганин няма лесно да опусне фронта. В. Нешков, Н, 18. Опускам си (опущам си) / опусна си ръката. Диал. Посягам да ударя, удрям някого. — Ако започнеш пак да ми приказваш за баща си и братята си, ще си опусна ръката — заплаши я той. В. Нешков, Н, 409.

Списък на думите по буква