ОПУСТОШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОПУСТОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; опустоша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо, обикн. селище, област, държава, да се превърне в пустош, да опустее, да стане безлюдно, необитаемо, като прогонвам или унищожавам обитателите му и разграбвам имота му; запустявам2, затривам2, разорявам, съсипвам, обезлюдявам. В петата година на царуването му в България изново бива погазена от свирепи татарски пълчища, предвождани от страшния Ногая, които безмилостно я опустошават. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14. Азиатската турска сган нападна българските села и градове: каквото видяха отпреде си, гориха и опустошаваха. НБ, 1876, бр. 42, 163. Със своите грабежи и убийства Индже си навлича омразата на бедните селяни. След една случка, когато опустошава и избива цяло село, Индже бива прокълнат направо в лицето. Мор. пр VIII кл, 16. В 447 г. София е опустошена от готите и през VI в. се е наложило да се издигне на мястото на разрушенията по-нова [църква] грандиозната постройка на "Св. София". Ст. Михайлов, БС, 179.
2. Унищожавам, обикн. гора, ниви, посеви, овошки и под.; съсипвам. Като не знаем цената на природните богатства, .. неразумно опустошаваме гори и кории за дето трябало и за дето не трябало. С. Бобчев, ПОС (превод), 56. Още нашествуваха те [хората] всеки ден из тъмните лесове на планината и безмилостно я опустошаваха със секирите и цапините си. Кр. Велков, СБ, 17. Издигнал двата си спънати предни крака, конят тъпчеше и опустошаваше посева на най-добрата им нива. Г. Райчев, Избр. съч. I, 113. Кому не са познати гъсениците, които опустошават лятно време вошките ни тъй, щото и лист не оставят по тях. Ступ., 1875, бр. 4, 32. Реки Тигър и Ефрат разливали ся, та с това правили вавилонската земя доста плодородна, но често я опустошавали. Й. Груев, КВИ (превод), 6.
3. Прен. Изяждам или изпивам много голямо количество от нещо, почти напълно изяждам или изпивам нещо; изплюсквам, оплюсквам. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата му рояк деца — големи и малки, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Докато обмисляше какво да каже на немците, Костов се подкрепи с чашка коняк и не се ядоса никак от това, че Виктор Ефимич бе опустошил половината от бутилката "Метакса". Д. Димов, Т, 628. Гонсалви пиеше жадно и с вълчи апетит опустошаваше рибата. Гр. Угаров, ПСЗ, 38. // Като изяждам или изпивам голямо количество от нещо или всичко, правя маса, трапеза и под. да стане пуста, празна; опразвам, омитам. Конспираторите опустошаваха трапезата в едно задно стайче в миниатюрната къща на именника, потулена сред сред овошки под Манастирските възвишения. Д. Вълев, З, 156. Опустошиха масата с храната за кратко време като същински гладници.
4. Прен. Обикн. в съчет. с душа, сърце. За чувство, страст, порок — лишавам някого или нещо от нравствено, духовно съдържание, като обикн. го правя неспособен за активно, пълноценно съществуване; изпепелявам1. Той [Елин Пелин] е искал да покаже, че частнособственическата страст е гибелна и опустошаваща душата на човека само когато е прекомерна. Г. Цанев, СИБЛ, 46. Изсушава го, опустошава сърцето, оставя в него само бурена на злобата, упорит като всеки плевел. М. Смилова, ДСВ, 128. Сега тази тъга прониква в тебе, прелива се в тебе и ти съзнаваш, че никога няма да те напусне, дори в най-щастливите ти мигове, не само защото е опустошила завинаги нещо в душата ти, но и защото е кротка и неизмеримо приятна, като докосване до вечността. Др. Асенов, ТКНП, 297. Тласна го залисан / во бурята на чувства що душа му / опустошиха, първий вихър още несмогнала да преживее. П. П. Славейков, ЕП 1907, 158. Гняв бе успял да ме омрачи / и гняв за мъст да ми опустоши душата. К. Христов, ИБ, 42. Пиянството опус‑
тоши този човек. опустошавам се, опустоша се страд. Много домородства побегнаха, много други погинаха по пътищата и в градищата от турско мъщение. Черковите се опустошаваха и жителите зле са преследваха. С. Бобчев, СОИ (превод), 172.