ОПУСТОШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУСТОШЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от опустоша като прил. Който е нравствено обезличен, унищожен, съсипан; безпътен, безнравствен, пропаднал, покварен. Рябовски на Дружников е отвратителен, защото е жив, с всички качества, безспорен талант, но с опустошена душа, с повяхнало чувство, без идеали. ВН, 1955, бр. 244, 4. Осъден на смърт, .. той вече имаше достатъчно възможност и време да надзърне в опустошения си живот. В. Нешков, Н, 14. Престъпникът-рецидивист е опустошен човек. △ Тази опустошена жена от дълги години водеше разпътен живот на проститутка.