ОПУСТОШИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУСТОШЍТЕЛЕН, ‑лна, лно, мн. ‑лни, прил. Който е свързан с опустошаване, унищожаване, изтребване на някого или нещо; унищожителен, изтребителен. Едва ли съществува страна в Европа, в която да е имало толкова опустошителни нашествия, както в нашата. Ст. Михайлов, БС, 85. Така на 13 декември 1800 г. Кара Мустафа с 3500 кърджалии и 20 оръдия преминал Дунава и нахлул в Олтения, превзел Крайова и я опожарил.. Селим III трябвало да обез‑

щети влашкия княз за опустошителния набег на кърджалиите със 100 хиляди гроша. В. Мутафчиева, КВ, 335. Тия опустошителни шетни на турците, които безразборно плячкосваха и гръцки, и български селения, безпокояха Александра и болярите му. Ив. Вазов, Съч. XIII, 114. Пашата бе привършил опустошителния си поход през Дряново, Трявна, Габрово, Севлиево. Където мина, кръв и сълзи се проляха. Д. Марчевски, ДВ, 205. Събра клира свой игуменът наш и съобщи, че опустошителен мор коси благочестивите люде в Самоковската епархия. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59. Опустошителен ураган. Опустошителен смерч. Опустошителна буря. Опустошителна война. Опустошителна епидемия. Опустошителен пожар. Опустошителни наводнения. Опустошителни разрушения.