ОПУСТОШИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОПУСТОШЍТЕЛНО. Книж. Нареч. от опустошителен; унищожително, изтребително. Изтърси запаляната си лула върху покрива на своята собствена къща, гдето като духна няколко пъти, сухата тръстика пламна опустошително. З. Стоянов, ЗБВ II, 100. С по-много от 500,000 души отбор войскари.. Атила се дига опустошително през Порик /Австрия/.. и Алемания къде Рейн. Т. Шишков, ИБН, 56.